Овцевъдството е традиционен поминък за страната ни. Какво е състоянието на отрасъла в момента? Как се справят хората, които са ангажирани с най-традиционната част от българското животновъдство?
Темата коментира в “Нашият ден“ Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация:
“Глобалният проблем е липсата на адекватна държавна политика спрямо сектора овцевъдство и козевъдство, който неминуемо води до такава голяма деградация – с оглед на бройките, които има в момента България – около 1 млн.
В сравнение с тези 10-11 млн., които сме имали допреди 30 години е сериозен фактор и знак, че нещо не се случва както трябва.
Няма ясни визия и цели
Министерство на земеделието би следвало да постави ясни цели – и на себе си, и на самите стопани, заети в този бранш – какво се иска от тях, в каква посока ще се върви, как ще се развива, как ще се подпомага и дали се подпомага правилно. Това са много анализи, трябва стратегически подход.
Динамика
Броят на отглежданите животни в последните години 20-30 години намалява катастрофално. В последните 2-3 години се задържа в известни параметри. Дори на моменти се забелязва и леко увеличение в бройките.
Но над 80% от фермите, в които се отглеждат овце и кози, са под всякаква критика относно механизацията. Въпреки изтеклите два програмни периода и предприсъединителен, въпреки милиардите, налети в селското стопанство, в сектор овцевъдство и козевъдство трудът е крайно непривлекателен, примитивен дори.
Въпреки това има хора, които се занимават. Някой от тях го правят просто по традиция, поколенческа. Целият род до девето коляно се е занимавал с овце. Други просто са се влюбили в занаята. Трети тепърва започват да гледат на него като на бизнес. Имаме няколко десетки такива ферми, които са над средното ниво като механизация и модернизация."
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg