Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства.
Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от Космоса и даваща живот на хиляди морски обитатели.
Като става въпрос за полза, установено е, че хектар морска трева „изпълнява екосистемни услуги на стойност 19 хил. долара за година. Тя произвежда огромно количество кислород. Един кв. м. морска трева може да произведе 10 литра кислород на ден, корените й стабилизират седимента на дъното и намаляват ерозията, служейки като буфер срещу бури, а и прочиства водата. Освен това морската трева има едно много важно свойство - задържа въглеродният диоксид.“
Когато говорим за опазване на природата, обикновено си представяме, че трябва да се откажем от навици и стила на живот, с които сме свикнали, но всъщност опазването на природата, освен хуманен дълг, всъщност носи и ползи за хората и съвършено безплатно прави за Земята неща, които инак биха ни стрували скъпо.
Повече за вълнуващия свят на морските треви можете да научите на събитието Seagrass – a meadow of life, организирано от Рацио в рамките на Софийския фестивал на науката на 15 май от 11 часа, безплатно или с дарителски билет.
Основен лектор на събитието е Пер Мокснес, специалист по морска екология и мениджмънт към Университета в Гьотеборг. Неговите усилия са насочени към опазването на морските екосистеми.
Повече за този вълнуващ свят в аванс разказва молекулярният биолог, имунолог и една от движещите сили на проекта Рацио Никола Кереков.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Книгата " Европейско кино за нетрадиционалисти – кинорежисьорите "ЗА" дъгата" с автор Елица Матеева се занимава с филми със специфична тематика,..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната..
Хоров проект под наслов "Ирландска благословия" събра публиката на официална премиера в Дом-паметника "Йордан Йовков“ в Добрич. Авторската хорова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
