Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Томов: Ако има “македонска книжевност“, e от последните 75 години

Снимка: Archaeologia Bulgarica

Със смяната на предишното правителство със служебния кабинет сред многото въпросителни се появи още една – ще има ли промяна на позицията на България спрямо Република Северна Македония?

В българските медии стана ясно, че група български учени, писатели и юристи имат намерение да съдят Скопие за интелектуален грабеж.

Какви са основанията за такова решение и каква е целта на подобно действие?

Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Томов, писател и дългогодишен директор на Университетското издателство “Климент Охридски“:

“Да уточним няколко изходни позиции. Първо, хубаво е събирателното “Ще съдим Скопие“. Няма никакъв конкретен факт, когато става дума за съдебен процес, който да няма от ищеца към ответника конкретен иск.

Толкова много са фалшификациите, които са извършени през тези последни 60-70-80 дори 100 години от страна на т.нар. "македонистки деятели", че, ако тръгне отнякъде със съдебен процес, то ще е по конкретен повод за фалшификация с конкретен ответник, и ще се конституира по съответния ред."

Изходни позиции

"За цялата 1300-годишна история на България няма нито един факт, който да показва, че през различните периоди – дали ще е Ранно средновековие, дали късно, Възраждане, включително след Освобождението на България, до Втората световна война и след нея – българският и македонският народ са нещо различно.

До 1945 г. няма македонски език, македонска нация и македонски народ, различен от българския език, българския народ и българската нация.

Първо, трябва да се прочете историята и да се изговори. Докато не се изговори пред световната общественост, да се отворят архивите на УДБА, сръбската тайна полиция, на КГБ, на българските тайни служби, дори на гръцките и на македонските, доколкото ги има.

Да се види как насилствено е променян съставът на тези българи, за да се нарекат македонци. Да, след 70 години, 75 от края на Втората световна война има поколения, които са възпитани, те не са виновни, че не знаят истинската история.

Но най-доброто за нашите западни съседи, най-добронамерено, това, което е историческа истина, трябва да се каже.

Няма нищо лошо да има македонски език и македонска литература. Езикът обаче на македонците, азбуката, е създадена 1945 г. И ако има някаква македонска книжевност, тя е написана през последните 75 години.

Недопустимо е, това е историческо изопачаване, фалшификация и грабеж на българското културно-историческо наследство, когато още през 2009 г. започва издаването на 135-томна “Македонска книжевност“.

Първият том включва чудовищни културни артефакти, той е наречен даже от IX до XVIII в.

Свети Кл. Охридски и Св. Наум са обявени за противници на “бугарските владетели“ Борис и Симеон. “А сам Климент не признавал българската църковна йерархия.“ Презвитер Козма произлизал от Македония.

Тези неща не са просто доказуеми. Те са исторически създадени и то чрез езика."

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Камино де Сантяго" и магията на срещите

Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..

обновено на 22.11.24 в 09:24
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36