Със смяната на предишното правителство със служебния кабинет сред многото въпросителни се появи още една – ще има ли промяна на позицията на България спрямо Република Северна Македония?
В българските медии стана ясно, че група български учени, писатели и юристи имат намерение да съдят Скопие за интелектуален грабеж.
Какви са основанията за такова решение и каква е целта на подобно действие?
Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Томов, писател и дългогодишен директор на Университетското издателство “Климент Охридски“:
“Да уточним няколко изходни позиции. Първо, хубаво е събирателното “Ще съдим Скопие“. Няма никакъв конкретен факт, когато става дума за съдебен процес, който да няма от ищеца към ответника конкретен иск.
Толкова много са фалшификациите, които са извършени през тези последни 60-70-80 дори 100 години от страна на т.нар. "македонистки деятели", че, ако тръгне отнякъде със съдебен процес, то ще е по конкретен повод за фалшификация с конкретен ответник, и ще се конституира по съответния ред."
Изходни позиции
"За цялата 1300-годишна история на България няма нито един факт, който да показва, че през различните периоди – дали ще е Ранно средновековие, дали късно, Възраждане, включително след Освобождението на България, до Втората световна война и след нея – българският и македонският народ са нещо различно.
До 1945 г. няма македонски език, македонска нация и македонски народ, различен от българския език, българския народ и българската нация.
Първо, трябва да се прочете историята и да се изговори. Докато не се изговори пред световната общественост, да се отворят архивите на УДБА, сръбската тайна полиция, на КГБ, на българските тайни служби, дори на гръцките и на македонските, доколкото ги има.
Да се види как насилствено е променян съставът на тези българи, за да се нарекат македонци. Да, след 70 години, 75 от края на Втората световна война има поколения, които са възпитани, те не са виновни, че не знаят истинската история.
Но най-доброто за нашите западни съседи, най-добронамерено, това, което е историческа истина, трябва да се каже.
Няма нищо лошо да има македонски език и македонска литература. Езикът обаче на македонците, азбуката, е създадена 1945 г. И ако има някаква македонска книжевност, тя е написана през последните 75 години.
Недопустимо е, това е историческо изопачаване, фалшификация и грабеж на българското културно-историческо наследство, когато още през 2009 г. започва издаването на 135-томна “Македонска книжевност“.
Първият том включва чудовищни културни артефакти, той е наречен даже от IX до XVIII в.
Свети Кл. Охридски и Св. Наум са обявени за противници на “бугарските владетели“ Борис и Симеон. “А сам Климент не признавал българската църковна йерархия.“ Презвитер Козма произлизал от Македония.
Тези неща не са просто доказуеми. Те са исторически създадени и то чрез езика."
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
В "Мигранти с таланти" представяме д-р Лу Тиен, която е от Пекин, Китай. Тя е десето поколение лекар в нейното семейство. Завършва Шанхайския университет за традиционна китайска медицина и след като получава докторска степен, работи 3 години като постдокторант и научен сътрудник в Шанхайския институт за биологични науки. Когато пристига в България, за..
За смелите сърца с кауза разговаряме в "Нашият ден" с доброволеца Лазар Радков – един от инициаторите на "Спасителен клуб за Бъдеще", който събира на едно място доброволци от цялата страна с мисия да помагат при бедствия. В сезона на високите горещини доброволците от Хасково вече са изгасили около четири пожара, разказва Радков...
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
