Когато честваме 11 май – денят на светите равноапостоли Кирил и Методий, и 24 май – празникът на нашата просвета, култура, азбука и книжовността, тръгнала от делото на първоучителите, продължена от учениците им, прегърната и отгледана от България и просветила много славянски и неславянски народи, си припомняме, че сме „държава на духа“. Така беше нарекъл страната ни големият руски учен академик Дмитрий Лихачов.
Извън празничната приповдигнатост обаче все повече си даваме сметка, че духът е притиснат до задушаване от материята в един все по-унифициран и комерсиализиран свят. Опасяваме се, че консуматорският манталитет и бездуховността водят до задънена улица и се опитваме да дадем на децата си друга перспектива. Как обаче да го направим, а и знаем ли точно какво искаме да постигнем. По нееднократно проиграван в последните десетилетия „механизъм“ всеки дефицит в обществото ни се компенсира с въвеждането на нови дисциплини, „задължителни“ литературни произведения, още учебници и помагала за учениците. Ако с това чиновниците си измиват ръцете, поне родителите би трябвало да си дават сметка, че времето и енергията на децата не са безпределни и че измиването на ръце не върши работа.
Как стои въпросът с духовността. Дали въвеждането например на религията като учебен предмет с отделни часове, учебници и помагала ще направи рожбите ни по-духовни. Нека първо уточним какво означава духовност, това набор от знания и умения ли е, „компетентности“, според последната мода в речника на просветното министерство. Или нещо повече и от по-различно естество като нагласи, ценности, светоглед, способност за самостоятелно мислене, диалог, начин на живот, поведение… Може ли в отделен час в парцелираното на учебни предмети образование, в училището, организирано по наследен от миналите два века авторитарен модел, да се „изучава“ духовност. Тези въпроси задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ на преподавателката по философия в 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София и председателка на Асоциацията на преподавателите по философия Теодора Тодорова. Чуйте отговорите ѝ в записа.
На територията на Разград се проведе първият по рода си фестивал "Пътеводител на доброто". Той събра представители на десетки неправителствени организации от цялата страна, които презентираха различни социални услуги, с цел обмяна на добри практики и модели за по-голяма ефективност в социалната работа. Услугите бяха разпределени в четири..
"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те години на миналия век, направено от български учени – геолози и палеонтолози, сред които и проф...
"Когато човек прави нещо с любов, това е най-важното. Да се занимаваш с точните науки и в частност математиката, е нещо много красиво. Всяко едно уравнение в математиката или задача в информатиката е уникално и съдържа различни идеи, които се преплитат една с друга, това е едно изкуство", категоричен е младият талант Даниел Койнов. "Аз,..
УАСГ е класиран в топ 100 на 35 място от общо 1320 световни университета в областта на архитектурата и строителното инженерство. Тази висока позиция е следствие на успешното участие на талантливите студенти в организираните в последните години конкурси и работата на преподавателите им. "Това признание е много значимо както за университета..
Свикнали сме – като дойде реч за Средновековието, да прикачваме към него епитета "тъмно". С прозвището "тъмни" и изобщо "средни" векове този период от историята на човечеството се сдобива в епохата на Ренесанса; Петрарка е, който въвежда прилагателното в употреба. Само че той ни е подвел: Средновековието изобщо не е тъмно, а е един доста..
Графити стенопис "Премини на зелено" беше открит в близост до Южния парк, който напомня за важността на природата в града и представя 150 идеи как да я..
Сезонът на Кралската опера на Валония в Лиеж продължи през май с белкантова музика и пет представления на "Капулети и Монтеки" на Винченцо Белини. Шестата..
Какво следва за Европа след изборите за ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов , кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg