Когато честваме 11 май – денят на светите равноапостоли Кирил и Методий, и 24 май – празникът на нашата просвета, култура, азбука и книжовността, тръгнала от делото на първоучителите, продължена от учениците им, прегърната и отгледана от България и просветила много славянски и неславянски народи, си припомняме, че сме „държава на духа“. Така беше нарекъл страната ни големият руски учен академик Дмитрий Лихачов.
Извън празничната приповдигнатост обаче все повече си даваме сметка, че духът е притиснат до задушаване от материята в един все по-унифициран и комерсиализиран свят. Опасяваме се, че консуматорският манталитет и бездуховността водят до задънена улица и се опитваме да дадем на децата си друга перспектива. Как обаче да го направим, а и знаем ли точно какво искаме да постигнем. По нееднократно проиграван в последните десетилетия „механизъм“ всеки дефицит в обществото ни се компенсира с въвеждането на нови дисциплини, „задължителни“ литературни произведения, още учебници и помагала за учениците. Ако с това чиновниците си измиват ръцете, поне родителите би трябвало да си дават сметка, че времето и енергията на децата не са безпределни и че измиването на ръце не върши работа.
Как стои въпросът с духовността. Дали въвеждането например на религията като учебен предмет с отделни часове, учебници и помагала ще направи рожбите ни по-духовни. Нека първо уточним какво означава духовност, това набор от знания и умения ли е, „компетентности“, според последната мода в речника на просветното министерство. Или нещо повече и от по-различно естество като нагласи, ценности, светоглед, способност за самостоятелно мислене, диалог, начин на живот, поведение… Може ли в отделен час в парцелираното на учебни предмети образование, в училището, организирано по наследен от миналите два века авторитарен модел, да се „изучава“ духовност. Тези въпроси задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ на преподавателката по философия в 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София и председателка на Асоциацията на преподавателите по философия Теодора Тодорова. Чуйте отговорите ѝ в записа.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
