Не се случва често в предаването да отразяваме събития, както се казва на професионален жаргон. А и какви събития в живота на словото – то се развива по собствени закони, напластява нови думи, с времето се отърсва ненужното, за да остане това, което върши работа, дори и да не ни харесва понякога. Този път обаче категорично нарушаваме традицията, като представяме не едно, а три значими събития, свързани с изследването, употребата и изучаването на езика.
Центърът по българистика на Мелитополския университет, Украйна, традиционно организира Дни на българската азбука, просветата, науката и културата на България и на славянската книжовност. Една от проявите е Международната кръгла маса „Обучението по българистика зад граница“, в която се включи и нашето предаване, което е част от програмата на курсистите. Това е ценна и находчива идея, тъй като предаванията на БНР и особено на програма „Христо Ботев“, са не само образец за съвременна книжовна и разговорна реч, но предлагат и богато съдържание и контакт с най-добрите специалисти и творци, което е безценен, достъпен, но за съжаление недостатъчно използван ресурс в обучението по български език и култура зад граница, подчерта водещата на предаването „За думите“ Венета Гаврилова.
Доц. Красимира Колева, лекторка по български език, литература и култура в Мелитополския университет, представи тематиката и участниците в кръглата маса и сподели впечатлението си за нов и адекватен на динамичната ситуация подход в обучението по българистика зад граница.
На 14 и 15 май се проведе годишната Международна научна конференция на Института за български език с широко участие на наши и чужди учени. Според директорката на Института проф. Лучия Антонова най-тежките години на почти пълно пренебрегване на труда и приноса на учените от БАН от страна на институциите са минало. Благодарение на постоянството и отдадеността на специалистите изследванията и проектите продължават.
Доц. Калина Мичева-Пейчева е част от екипа от Института за български език, който провежда кампанията „Написаното остава. Пиши правилно“. И тази година по случай празника 24 май за седми пореден път на учители, ученици и всеки, който желае да се включи, е предоставена възможността да изпита познанията и уменията си чрез диктовки. Участието до края на месеца има конкурсен характер, но текстовете и всички образователни материали са на разположение на сайта на Института и след това.
Само преди дни приключи Шестият международен конкурс по превод за студенти и ученици „Трансформации“ 2021, организиран от Филологическия факултет на Великотърновския университет. Нарастващ брой участници от училища и университети от страната и чужбина, сложна организация, широка палитра от езици и произведения и очевиден интерес на младите хора да изпитат себе си в творческото предизвикателство наблюдава проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на ВТУ, която е в основата на идеята и организацията на конкурса. Д-р Александър Петров, организационен секретар на конкурса, предвижда още по-засилен интерес от учебни заведения през следващия сезон. Роберта Костадинова, една от наградените, участвала с преводи от няколко езика, е студентка в първи курс на ВТУ, обича поезията и има ясни планове за бъдещето си. Останалото чуйте в записа.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg