Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Превратът на 19 май 1934 г. – знак за постоянна тяга към „Силната ръка“, но и към желанието за ред

Цар Борис, Крал Александър и Кимон Георгиев.
Снимка: armymedia.bg

През 1934 година, на 19 май политическият кръг „Звено“ и Военния съюз вземат властта в България не след избори, а като арестуват за кратко тогавашния министър председател Никола Мушанов. Новото правителство начело с Кимон Георгиев отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии в страната.

Тези промени, всъщност отменящи демокрацията, минават кротко като обществен отзвук. Защо става така? Имало ли е някаква умора от партиите? Това кореспондира ли с умората, която има и днес, от т. нар. „говорилня“ – Народното събрание?

Но какво е всъщност превратът, има „военни преврати“, „дворцои преврати“ и „преврати-революции“. Кое е добро, кое лошо? В беседа за събитията участват историците – академик Георги Марков, и изследователят от Института за история към БАН – Николай Поппетров, както и политологът и журналистът Румен Дечев.

Георги Марков смята, че трябва да се възроди уважението към офицерството, Поппетров – че цар Борис III просто се е възползвал от преврата умело, а Румен Дечев свързва преврата тогава с влиянието и на външни сили.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Четиресети Кирило-Методиевски четения в Софийския университет

Традиционно през месец май Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет провежда годишните си Кирило-Методиевски четения. Тази година те са юбилейни – 40-и, с посвещение на проф. Красимир Станчев и на 160-ата годишнина от рождението на големия словенски езиковед Ватрослав Облак, който има особени заслуги за „откриването“ и..

публикувано на 23.05.24 в 17:32
д-р Радослав Александров

Учени разкриха нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия

Нови, още по-ефективни, лекарства срещу рак ще бъдат разработени след фундаментално откритие на 13 учени, двама от които са българи. Нашите молекулярни биолози са част от международен екип от 13 специалисти, които са разкрили нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия – PARP инхибиторите.  Д-р Радослав Александров..

публикувано на 23.05.24 в 17:25

Изчезнала ли е морската рупия в Атанасовско езеро

Една от най-предизвикателните дейности в рамките на LIFE проект "Лагуната на живота" е възстановяването на морската рупия. Единственото водно растение във водите на Атанасовско езеро дълго време се смяташе за изчезнало тук. Това е тревисто растение с нежни листа, високо около 15 см. Неслучайно групата на тези растения се нарича морски треви –..

публикувано на 23.05.24 в 16:45

Д-р Антоанета Грозева: Не е полезно съчетаването на балнеолечението с почивка на море

Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания.  Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...

публикувано на 22.05.24 в 19:45
Обявяването на независимостта на България – княз Фердинанд на преден план

Цар Фердинанд – преместване на тленните останки и следи в историята ни

По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..

публикувано на 22.05.24 в 19:12