Ген. Владимир Вазов – героят от сражението при Дойран

Владимир Минчов Вазов е български офицер (генерал-лейтенант). Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война. Тази стратегия от 1918 г. се изучава в почти всички световни военни академии.

Генарал Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 в гр. Сопот, а на 20 май през 1945 година си отива от този свят в къщата си в село Рибарица, Тетевенски Балкан. Той е един по-малките братя на поета Иван Вазов, но неговата кариера има съвсем други измерения – офицер, завършил артилерийската школа в Санкт Петербург, герой от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

За голямата битка при езерото Дойран е писано и говорено много – как със 7 хиляди бойци може да се отблъснат атаките на седем пъти повече войска – това и до днес учудва много историци, макар тази стратегия от есента на 1918 година, да се изучава в почти всички военни академии по света.

Мястото е било край красивото Дойранско езеро (днес между Гърция и Северна Македония), съотношението на силите между английско-гръцките военни сили и българите от Плевенската дивизия са 7 към едно в полза на Антантата.

В един момент българите са били наясно, че губят срещу многобройния противник, дори офицерите обличат парадни униформи като за последно. Само генерал Вазов смята, че още има шанс – шансът според неговата простичка стратегия е бил в дълбоките по 4-5 метра окопи, които са запазили живота на войниците, и след двудневния обстрел, когато съюзниците изстрелват голяма част от мунициите си – българите да тръгват под командата „На нож!“

Българите побеждават убедително и това е краят на дългата сага от военни действия край Дойран, още началото на 1915 година. Българите са водени от генерал-майор Владимир Вазов, а съюзниците – от английския генерал Милн. По-късно, през 1936 година, при посещението на ген. Вазов в Лондон, именно ген. Милн издава командата „Мирно! Идва българският генерал Владимир Вазов – героят от Дойран“.

Битката при Дойран е записала и една невероятна статистика – близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една – почти митичната Плевенска дивизия.

На 19-и септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.

В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа обаче в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара "Виктория" я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!" Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов.

Българската победа при Дойран е най-голямата в цялата 14-вековна история на България – изучава се във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една.

Въпреки тази забележителна победа – по-късно войските на Антантата правят пробив при Добро поле (днес Северна Македония) и накрая България се оказва губеща в Първата световна война. Сигурно оттам произлиза една поговорка – че това, което печелят българските войници на фронта, се губи на масата на преговорите от българските политици и дипломати.

Чуйте повече в звуковия файл.