Голямата награда на СУ "Св. Кл. Охридски" се присъжда на поета Бойко Ламбовски. Той е български поет, публицист, есеист и преводач.
Наградата е учредена през 1999 г. от Академическия съвет на Софийския университет.
Наградата включва грамота и почетния знак на университета със синя лента. Победителят се определя от жури на Факултета по славянски филологии. Наградата се връчва на специално тържество в Аулата на СУ, което се провежда традиционно в началото на месец декември. Сега ще бъде връчена на 21 май. Първият ѝ носител е Вера Мутафчиева.
Списъкът с наградените през годините имена е респектиращ:
Борис Христов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Антон Дончев, Валери Петров, Георги Мишев, Дончо Цончев, Боян Биолчев, Димитър Шумналиев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов и Кирил Топалов.
Присъденото отличие коментира Бойко Ламбовски в “Артефир“:
“Още не съм я получил. Не мога да говоря за наградата, не познавам добре регламента ѝ. Беше ми съобщено още ноември, миналата година, и доколкото зная, тя се връчва около 8 декември. Аз се зарадвах, но предвид пандемията, публичните прояви бяха отменени. Радвам се, че със своите възможности, кога по-големи, кога по-скромни, се нареждам в този внушителен списък с имена."
Институцията
"Мисля, че Софийският университет е тази институция, която по отношение на естетическите критерии още не се е изложила и оцапала с масовия пошъл вкус, който се шири в много сфери на изкуствата. Наградите са прекрасно нещо, но въпреки това смея, от висотата на своята немлада възраст, съвсем дидактично да кажа – човек, който работи някакво изкуство, трябва най-много да се радва, когато е достигнал летвата, която си е поставил, пък даже да я надскочи малко."
За наградите
"Наградите са човешко нещо – дават се винаги по някакъв начин и субективно. Един път смяташ, че заслужаваш, но не получаваш. Друг път смяташ, че не заслужаваш, пък ти дават. Човек не бива да се фокусира върху това. Бил съм свидетел на възникването на доста литературни награди, но съм бил свидетел и на тяхното изчезване, отмиране, умора. Според мен една литературна награда, за да заеме своето достойно място в културния живот на една нация, трябва да отговаря поне на две условия:
Жури
Първото – относително висок критерий, който се постига с жури, което е съставено хем от почтени хора с висок вкус, хем по възможност на ротационен принцип. Защото едно-единствено жури, колкото и да са добри, така или иначе отразяват своя собствен вкус. Това е неизбежно. И налагат една или две линии. Колкото и обективно широко да могат да погледнат на различните тенденции, все пак отразява техния собствен вкус.
Традиция
Второто важно условие е – дълговечност на наградата. Този, който решава, институцията или организацията, или държавата, или министерството, или частна фирма, която решава да дава някаква награда в сферата на изкуствата, респективно литературата, трябва да си даде сметка, че това не е ефимерно и мимолетно нещо. За да създадеш традиция, трябва да упорстваш поне половин век, или цял век. Тогава една награда става институция."
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Петя Кокудева е детска писателка и пътешественик. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Автор е на 8 книги за деца и е носител на знакови национални награди за литература. "Колето на Кинан" е последната ѝ книга, и тя е различна. Различна откъм подход и идея – картинен сборник с истории на деца бежанци. Съвместно с..
Поп-ъп изложбите, които дават изява на прохождащи артисти, са отговорност на Биляна Токмакчиева. Всеки месец нейната сформирана общност Artist at Play организира тези изложби с предварително зададена тема, като условието е артистите да не работят с обичайните за тях медии. Всеки е свободен да експериментира, без да има рамката на оценката, на..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По повод тази значима за Българското национално радио дата в "Нашият ден" разговаряме с Антон Митов , директор на Архивния фонд на БНР. По думите на Митов за архиви се заговаря още при основаването..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg