Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските университети и инициативата за висши учебни заведения на EIT

Снимка: eit.europa.eu

Ще се включат ли българските университети в инициативата за висшите учебни заведения на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), която дава възможност за подобряване на предприемаческия и иновационен потенциал на висшите училища, както и за по-доброто им интегриране в европейската иновационна система?

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) е орган, създаден от Европейския съюз през 2008 г. с цел да увеличава възможностите на Европа в областта на иновациите. EIT e част от Horizon 2020, рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации.

EIT помага на предприятия, образователни и научноизследователски институции да работят заедно за създаване на благоприятна за иновациите и предприемачеството среда в Европа.

Защо това е важно и как българските университети вървят по пътя на промяната и осъвременяването на обучението?

Какво представлява инициативата и има ли други подобни, които предоставят възможност за модернизация на системата на висше образование?


Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Лидия Гълъбова, зам.-ректор на Техническия университет в София.

“Определено Техническият университет проявява интерес към инициативата на Европейската комисия за модернизация на висшето образование в посока към развитие на предприемачеството, иновациите и високите технологии.

Това не е нова инициатива и мерките, които се предприемат в тази посока, не са от вчера. Това е важен фактор за изграждане на една стабилна национална иновационна система. Което на практика представлява мрежа от организации и институции в публичния и частния сектор, чиято дейност и взаимодействие инициират, внедряват и разпространяват нови технологии и иновации.

Чрез такива дейности – като инициативата на Европейската комисия и на Европейския институт за иновации и технологии – на практика се създават условия за подпомагане на този процес, който е дългогодишен.

България има позитивно развитие в последните години в тази посока, тъй като беше приета стратегията за интелигентна специализация, иновационната стратегия на България беше променена, напоследък е актуализирана.

В нашата страна нещата се случват твърде бавно. Ролята на Университета е по-скоро в развитието на нови технологии. Имаме изключително добре развита научноизследователска база – над 40 лаборатории, в които работят нашите преподаватели и изследователи.

Обучението е на база на развитието на новите технологии. Това, което е новото и се засилва, е обучението по предприемачество и сред студентите. Не само в мениджърските специалности, а и сред специалностите и студентите, които са с изключително инженерна насоченост.

Софийски университет

Темата коментира в “Нашият ден“ и доц. Тодор Ялъмов, зам.-декан на Стопанския факултет на Софийския университет.

“Софийският университет участва в разнообразни мрежи от европейски университети в подкрепа на предприемачеството. Дали ще бъде успешно точно това кандидатстване, е рано да се каже.

Това е програма, която цели разширяването на вече съществуващи мрежи на Европейския институт по технологии с други университети.

Предприемачеството става все по-важно в следващите години, тъй като то е необходимо не само за създаването на нови фирми, но и за развитието на съществуващите. Все повече големи фирми подкрепят вътрешното предприемачество при тях.

Така че е важно университетите да подготвят студентите за тези предизвикателства – да създават свои фирми и да бъдат иновативни в съществуващите.

Имаме много предприемачи от нашите студенти, включително и от нашите преподаватели. Работим в партньорство с разнообразни фирми, които споделят опита си, включват нашите студенти в измислянето на нови продукти и услуги. Така че с много неща можем да се похвалим.

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виенски бал 2025 в София

Проф. Румен и Мария Нейкови: Всичко е валс

Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..

публикувано на 24.02.25 в 16:41

Импулсът в мен: Вреден ли е смартфонът

Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..

публикувано на 24.02.25 в 15:26

Боровинки под Балкана

Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..

публикувано на 24.02.25 в 14:45

Архитектурата е неизбежна: Защо критиката е от съществено значение?

В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..

обновено на 24.02.25 в 10:56

Утопията е антиутопия

Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..

публикувано на 24.02.25 в 10:30