Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как съхраняваме уникалната екосистема на Синеморец

Снимка: БГНЕС

По следите на изчезващото спокойствие, борбите за власт на Черноморието и човешките съдби.

Темата коментира в “Нашият ден“ Стоян Фалджийски, естествоизпитател. 

Синеморец от екологична гледна точка

“Мястото е уникално с богатството на екосистемата, тя е хилядолетна и съдържа памет за жизнените процеси. Освен това имаме среща на гора и море – естетически красива комбинация.

Има много видове, които са ендемити, срещат се само тук и в горската екосистема. Просто нещо е запазено в много дълъг период от историята.

Какво точно означава това, трудно можем да разберем от позицията на едни човешки живот. Това е като да мислим, че като отсечем това дърво и залесим на същото място ново, това са равнопоставени действия, не са, няма нищо общо.

Един голям проблем, който също се наблюдава в последните 15 години от моя гледна точка, той може да съществува и преди това, наблюдава се увеличаване на дърводобива от тази хилядолетна екосистема от планина Странджа, за което отново липсва дългосрочна логика.

Синеморец

Дървета, които се изнасят с камиони, които са очевидно стари и очевидно здрави, това е голям проблем.

Проблем е, че когато тези стари дървета бъдат изсечени, те са тези, които поддържат жизнеността на екосистемата. Тя просто ще загуби своята виталност. Имат пряка връзка със задържането и съхранението на вода, когато няма дървета, пада и реката. Когато няма река, пада и животът, свързан с реката.

Няма възстановяване, не можеш да засадиш на 600-годишно дърво едно жълъдче и то след 60 години да има същата функционалност в екосистемата, не работи така. Във всяка една система има граници и мястото такова, каквото е, то може да поеме брой гости, туристи, хора, които се наслаждават.

И това нещо в природни резервати, популярни места по цял свят, се регулира с някакви ограничения на броя.

Всички знаят как всички отпадъчни води от селото се изливат в морето и то на метър и половина във водата и може да се види с просто око.

Съществуват най-различни пречиствателни станции, но тук няма. Само част от такава станция е построена, но е недостроена. Това е единият натиск, вторият е липсата на система за разделно събиране, извозване и последващо третиране на отпадъци.

Това е огромен проблем, защото тези обеми услуги генерират огромно количество рециклируем отпадък и стъклени опаковки, пластмаса. Всичко това се товари на едни камионетки и се извозва в някаква посока.

Това не е нормално за място, което може да се даде като идеален пример за това как човек, бизнес и природа могат да съществуват в синхрон. В момента все още имаме условията. Но това са стъпки, които от десетилетия вече не се приемат.

Проблемът не е толкова в регулациите, защото тях ги има, колкото в заобикалянето им и схемите."

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35