„Как, Шаляпин при теб? Да, концерт на Шаляпин, възпроизвеждан от моя народен „Телефункен“ – това гласи текстът на една реклама от 40-те години на ХХ в. Днес дотолкова сме приели радиото за даденост, че не си даваме сметка какво революционно откритие е било изнамирането му.
От златните години на радиоразпръскването – 30 до 50-те години на 20 век е минало много време, но и тогава са се правели прогнози, че възможността да слушаме Шаляпин у дома ще доведе до отлив от концертните зали, което не се е случило.
Днес имаме възможност да присъстваме виртуално на изпълнения на Берлинската филхармония, Метрополитън опера, Миланската скала и десетки други големи музикални сцени. Да присъстваме по пантофи и пижами на майсторски класове и открити репетиции, да слушаме различни интерпретации на творчеството на Шуман, Шуберт и Шостакович. Въпросът за бъдещето на класическата музика отново е на дневен ред. Очевидно е, че няма да спрем да ходим на концерти, но връзката между музикантите и публиката се променя. Ще се наложи ли на класическата музика да се адаптира към новите реалности?
На този въпрос е посветено едно събитие, организирано съвместно от Унгарския културен институт и Ratio, което ще се излъчва на 27 май в рамките на „Дискусии за наука и култура (ДНК)“ и Софийски музикални седмици.
Лектор на събитието е Балаж Бьорьоц, унгарски фотограф и дизайнер. Основател на Студио Пилвакс в Париж (2008), което въвежда нов стандарт в естетиката за брандиране на класическите музиканти и бързо се превръща в уважавано студио в тази област.
През последните 13 години Бьорьоц работи с класически музиканти, оркестри и музикални фестивали в Европа и САЩ като филмов деец, дизайнер и комуникационен консултант.
За събитието на прекрасен български разказва Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт в София:
Променят се не само навиците ни за слушане, променя се и образованието. Какви специфични предизвикателства отправи голямото затваряне пред преподаването на ученици и студенти, които, се оказаха подготвени за този тип общуване. Чуйте с доц. д-р Елена Дикова.
И в други издания на предаването е ставало въпрос, че преобладаващият академичен модел STEM, който включва точни науки, технологии икономика и математика се разширява и обхваща изкуствата, новото съкращение на английски STEAM можем да преведем като „пар“а и се смята, че от този интердисциплинарен подход ще излезе следващото голямо нещо.
Говорим за това с диригента и музикален теоретик Иван Янакиев.
Елена Дикова завършва СМУ „Любомир Пипков“ в класа на проф. Милена Куртева. Дипломира се в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Антон Диков и е доктор по музикознание и музикално изкуство.
Специализира в курсове и майсторски класове във Франция при проф. Джей Готлиб и проф. Оливие Гардон във Франция. През 1997 г. завършва публичен курс по интерпретация при проф. Доминик Мерле във Флен, Франция. Концертира активно като солист и камерен изпълнител както в България, така и в редица европейски държави като Франция, Австрия, Италия, Чехия, Словакия, Сев. Македония, Унгария и Сингапур. Била е солист на много български оркестри. Елена Дикова е доцент в катедра Пиано на НМА и преподавател в НМУ. Била е член на различни журита в международни конкурси за пианисти.
Иван Янакиев е диригент и музикален теоретик. Дипломира се в Националната музикална академия в гр. София със специалност Оперно-симфонично дирижиране, като продължава обучението си на майсторските класове на проф. Урош Лайовиц Виенското висше училище по музика и сценични изкуства). През 2013 г. Янакиев създава Камерен оркестър 432 в гр. София, в който той експериментира с настройването на инструментите, като употребява концертния строй а1 = 432 Hz вместо стандартизирания 440 Hz. С този състав е награден с приза „Музикант на годината“ 2015 в категория „Дебют“ на предаването „Алегро виваче“ (програма „Хоризонт“, БНР).
Като гост-диригент Янакиев е работил с редица оркестри у нас и в Европа. През октомври 2020 г. той защитава докторат по специалност Теория на музиката в Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките.
Автор е на 13 статии и на две студии. В първата си студия „Връзката между езика и новата музика“ (2019) разглежда паралели между лингвистиката и музикалната теория, а във втората – „Математически принципи в полза на музикалната теория и практика“ (издадена от Cambridge Scholars Publishing, London през 2020 г.) д-р Янакиев разглежда съответствия между няколко математически принципа и техните отражения в музикалната теория. В края на месец февруари 2021 г. излязоха от печат две негови монографии – „Концертния строй а1 = 432 Hz“ и „Микрохроматичната музика през XX и XXI век. Теория и практика“.

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg