Моцарт в дигиталната джунгла

„Как, Шаляпин при теб? Да, концерт на Шаляпин, възпроизвеждан от моя народен „Телефункен“ – това гласи текстът на една реклама от 40-те години на ХХ в. Днес дотолкова сме приели радиото за даденост, че не си даваме сметка какво революционно откритие е било изнамирането му.

От златните години на радиоразпръскването – 30 до 50-те години на 20 век е минало много време, но и тогава са се правели прогнози, че възможността да слушаме Шаляпин у дома ще доведе до отлив от концертните зали, което не се е случило.

Днес имаме възможност да присъстваме виртуално на изпълнения на Берлинската филхармония, Метрополитън опера, Миланската скала и десетки други големи музикални сцени. Да присъстваме по пантофи и пижами на майсторски класове и открити репетиции, да слушаме различни интерпретации на творчеството на Шуман, Шуберт и Шостакович. Въпросът за бъдещето на класическата музика отново е на дневен ред. Очевидно е, че няма да спрем да ходим на концерти, но връзката между музикантите и публиката се променя. Ще се наложи ли на класическата музика да се адаптира към новите реалности?

На този въпрос е посветено едно събитие, организирано съвместно от Унгарския културен институт и Ratio, което ще се излъчва на 27 май в рамките на „Дискусии за наука и култура (ДНК)“ и Софийски музикални седмици.

Лектор на събитието е Балаж Бьорьоц, унгарски фотограф и дизайнер. Основател на Студио Пилвакс в Париж (2008), което въвежда нов стандарт в естетиката за брандиране на класическите музиканти и бързо се превръща в уважавано студио в тази област.

През последните 13 години Бьорьоц работи с класически музиканти, оркестри и музикални фестивали в Европа и САЩ като филмов деец, дизайнер и комуникационен консултант. 

За събитието на прекрасен български разказва Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт в София:

Променят се не само навиците ни за слушане, променя се и образованието. Какви специфични предизвикателства отправи голямото затваряне пред преподаването на ученици и студенти, които, се оказаха подготвени за този тип общуване. Чуйте с доц. д-р Елена Дикова.

И в други издания на предаването е ставало въпрос, че преобладаващият академичен модел STEM, който включва точни науки, технологии икономика и математика се разширява и обхваща изкуствата, новото съкращение на английски STEAM можем да преведем като „пар“а и се смята, че от този интердисциплинарен подход ще излезе следващото голямо нещо.

Говорим за това с диригента и музикален теоретик Иван Янакиев.

Елена Дикова завършва СМУ „Любомир Пипков“ в класа на проф. Милена Куртева. Дипломира се в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Антон Диков и е доктор по музикознание и музикално изкуство.

Специализира в курсове и майсторски класове във Франция при проф. Джей Готлиб и проф. Оливие Гардон във Франция. През 1997 г. завършва публичен курс по интерпретация при проф. Доминик Мерле във Флен, Франция.  Концертира активно като солист и камерен изпълнител както в България, така и в редица европейски държави като Франция, Австрия, Италия, Чехия, Словакия, Сев. Македония, Унгария и Сингапур. Била е солист на много български оркестри. Елена Дикова е доцент в катедра Пиано на НМА и преподавател в НМУ. Била е член на различни журита в международни конкурси за пианисти.

Иван Янакиев е диригент и музикален теоретик. Дипломира се в Националната музикална академия в гр. София със специалност Оперно-симфонично дирижиране, като продължава обучението си на майсторските класове на проф. Урош Лайовиц Виенското висше училище по музика и сценични изкуства). През 2013 г. Янакиев създава Камерен оркестър 432 в гр. София, в който той експериментира с настройването на инструментите, като употребява концертния строй а1 = 432 Hz вместо стандартизирания 440 Hz. С този състав е награден с приза „Музикант на годината“ 2015 в категория „Дебют“ на предаването „Алегро виваче“ (програма „Хоризонт“, БНР).

Като гост-диригент Янакиев е работил с редица оркестри у нас и в Европа. През октомври 2020 г. той защитава докторат по специалност Теория на музиката в Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките.

Автор е на 13 статии и на две студии. В първата си студия „Връзката между езика и новата музика“ (2019) разглежда паралели между лингвистиката и музикалната теория, а във втората – „Математически принципи в полза на музикалната теория и практика“ (издадена от Cambridge Scholars Publishing, London през 2020 г.) д-р Янакиев разглежда съответствия между няколко математически принципа и техните отражения в музикалната теория. В края на месец февруари 2021 г. излязоха от печат две негови монографии – „Концертния строй а1 = 432 Hz“ и „Микрохроматичната музика през XX и XXI век. Теория и практика“.