Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българската кауза се нуждае от качествена българистика в чужбина

А българистиката се нуждае от подкрепата на държавата

Доц. Елка Трайкова, Венета Гаврилова, проф. Наталия Длугош и доц. Мая Иванова (отляво надясно)
Снимка: БНР

Чуждестранната българистика от години е в сериозна криза – държава, абдикирала от задълженията си, намалял интерес към изучаването на български език и култура, смяна на поколенията, агресивна конкуренция от щедро финансирани северномакедонски катедри и ухажвани лобита… Какви решения са възможни за стабилизиране на съществуващите българистични школи и привличане на млади чуждестранни учени към изследването и преподаването на български език и култура. Това обсъждаха учени и университетски преподаватели от наши и чужди институти и университети, участници в Международната конференция „Българистиката извън България – академични поколения и диалози“, която се проведе на 20 май, организирана от Съвета за чуждестранна българистика към УС на БАН. Интересът към хуманитаристиката изобщо е силно намалял в световен мащаб. Славистиката също е ограничена, като изучаването на български език и култура се свива или напълно отпада от предлаганите специалности и курсове в университетите. Същевременно на „овакантените“ места, където по традиция са работили катедри и центрове по български език, литература и култура, успешно се настаняват македонистични. Дори да звучи куриозно, е факт, че чуждестранни българисти се преквалифицират в македонисти, изправени пред варианта да останат без препитание. Чудно ли е тогава, че България и българската наука стоят доста самотни в отстояването на истината за историята, езика, азбуката дори, на която страната ни е родина и люлка.

За огромно съжаление от няколко десетилетия българистиката в чужбина е оставена сама на себе си и оцелява единствено по инерция и благодарение на самоотвержените усилия на българските лектори и на изградените в предишни десетилетия чужди учени и преподаватели. Поколенията обаче се сменят и рискът да загубим и малкото останало, е реален. Стига държавните институции да не се върнат към задълженията си. Очевидно е, че не може да се очаква голям брой студенти, преподаватели и учени да се посветят на българистиката. Напълно възможно е обаче да се открият и стимулират хора, които наистина се интересуват от българознание, да се осигурят стажове и квалификации, да се превежда българска литература, да има достъп до всякаква информация и източници. Самите преподаватели и учени изпитват нужда от професионално общуване и взаимопомощ, което подсказва необходимостта от обща платформа. Съветът за чуждестранна българистика, в който отскоро са включени не само учени от институтите на БАН, но и преподаватели от университетите, подготвя програма, която да представи пред обществеността и институциите, с необходимите действия за стабилизиране и развитие на българистиката в чужбина.

В студиото на предаването „За думите“ с личния си опит и гледна точка се включват доц. Елка Трайкова, член на УС на БАН, доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център към БАН и проф. Наталия Длугош от университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша. В предаването си припомняме и част от казаното през 2018 г. от трима чуждестранни българисти, вече пенсионери – проф. Раймонд Детрез, проф. Игор Калиганов и проф. Роланд Марти.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51