Законът за специалните разузнавателни средства. Кой и как може да бъде подслушван у нас? Допустимо и законно ли е подслушването на политици?
Темата коментира в “Законът и Темида“ Светлин Михайлов, експредседател на Софийския градски съд, командирован съдия в Апелативния съд:
"Изправени сме пред ситуацията да коментираме хипотези на две твърдения на публични фигури.
На 20 май тази година, съпредседателят на “Демократична България“ Атанас Атанасов обяви, че около 30 политически лица, в това число и лидери на партии, са били подслушвани, а малко след това служебният вътрешен министър Бойко Рашков потвърди това и обяви, че в ДАНС се унищожават материали, свързани със случая.
Едно от основните неща в тези твърдения беше, че назначеният от президента служебен премиер е бил сред подслушваните."
Ние като общество не сме видели нищо повече от две твърдения на две публични фигури.
"По-интересното в случая е появата на вълна от коментари по така изнесените предположения. Дали е вероятно да са подслушвани политици, по нашите географски ширини – това не е изключение. Ако беше нещо извън правилата на играта, тогава нямаше да има изтичане на записи в медиите. Защото тези записи бяха на политици и всички ние си спомняме за тях.
Дали се унищожават копия от записите, каквото беше едно от твърденията на служебния премиер, това също е твърдение, няма доказателства.
В Закона за специалните разузнавателни средства има предвиден ред, по който и при наличието на условията, посочени в Закона, да се извършва унищожаването на тези записи.
По-важното и необходимо за развитието на обществото е да се разкрие въпросът, ако е налице такова подслушване, което е извършено от органите на властта, оторизирани да извършват тези неща, кой е наредил това подслушване спрямо хора, за които липсват в публичното пространство дори журналистически твърдения, че са извършили тежки умишлени престъпления, които предпоставят използването на специални разузнавателни средства по отношение на тях."
Честа практика у нас ли е подслушването на хора от политическия елит
"Трябва да направим едно разграничение. Разликата между законосъобразното подслушване на лица, които са заподозрени, че извършват или подготвят да извършват тежко умишлено престъпление. И подслушването, чието проявление се осъществява под формата на подхвърляне на медиите на флашки със записи.
Разрешеното извършване на подслушването от страна на властта на политически опоненти – категоричното ми мнение е, че това е укоримо. И ако бъде извършено, излиза извън всякакви представи за демократично общество."
Темата коментира в “Законът и Темида“ генерал-майор Димо Гяуров, бивш директор на Националната разузнавателна служба:
"Много е трудно да се каже какво се случва. Ние не сме хората, които бихме могли да дадем отговор на този въпрос.
Споделям това, което каза съдия Михайлов, че в момента боравим с хипотези. От тази гледна точка ми се струва малко опасно това, което се случва, защото темата обрасна с твърде много коментари. Рискуваме да я профанизираме и да създадем много черно име на структурите, които се занимават със специални разузнавателни средства. Нашите служби и без това нямат кой знае колко високо доверие. Трябва да бъдем много внимателни, защото СРС-ата са едно изключително важно и силно оръжие за борба с престъпността, което не бива да очерняме с лека ръка."
Кадровите промени в МВР
"При всяка смяна на властта, независимо от типа правителство, твърдя, че и служебният кабинет има всички правомощия на избрания от парламента.
Всяка смяна на властта е свързана с кадрова промяна, особено в това министерство, което изисква изключително доверие от страна на министъра в служителите, с които е обграден."
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg