София се нуждае от ново законодателство за опазване на старините

Независимо от някои големи неясноти в регламентите за опазването на старините на София, и дори и в Закона за София – все пак беше свършена доста работа по опазването на някои (не всички) паметници на културата, като например реновирането на старата част на римския град Улпиа Сердика, като големия ремонт на катедралния храма „Св. Александър Невски“ и др. 

Дали обаче не се явява необходимост от цялостна стратегия не само за опазването на старините, но и използването за туризъм, а защо не – и за други културни цели? Все пак заради някои неуредени положения в законодателството – всички виждаме как много от старите, ценни сгради от София изчезват и дори подредбата на някои улици и квартали се променя – но не съвсем в добра посока.

Тази тема бе коментирана в предаването „Нашият ден“ от историка и бивш заместник-кмет на София доц. Тодор Чобанов. Той разказа доста подробности около историята на столичното законодателство, която датира от повече от едно столетие. Явно не всичко зависи само от параграфите и алинеите. Доц. Чобанов смята, че освен по-детайлно прецизиране на текстовете на нормативните документи – много е важно и мнението на жителите на София, както и на неправителствените организации. 

Защо и софиянци да не организират местен референдум, когато става въпрос за опазването на облика на града? 

Доц. Чобанов посочи, че гражданите не един път, и без референдум са взимали нещата в свои ръце, когато са смятали, че някой строеж не е на мястото си в квартала им. Друг важен момент според него е сериозна поправка в законодателството, която да гарантира, че отнемането на статута на някои исторически архитектурни обекти вече никога няма да се състои. Отнемането на статути се е случвало вече – още през 2003 година, именно поради някои неясноти в текстовете на законите.