Вероятно има известен парадокс във факта, че разговорът за климатичните промени и околната среда рядко включват децата, а тъкмо те ще бъдат най-сериозно засегнати от тях. Все още помним, че в предпандемичната 2019-а дума на годината стана „климатична стачка“ заради милионите ученици, които излязоха на протести и настояваха за мерки за ограничаване на ефектите на човешката дейност върху Земята.
Децата не са само залог в борбата с климатичните промени, те са и част от разговора. Затова е много важно да бъдат образовани и просветени в проблемите и усилията по опазването на природата и нейните ресурси.
Как да стане това обаче?
Малко преди Световния ден на околната среда, 5 юни, поглеждаме към Норвегия, която е една от държавите екологични отличници в Европа. Там екологичното образование започва в детската градина и обхваща началните етапи на образованието. Програмата се нарича „устойчива раница“ и в нея най-вече чрез занимания на открито и повече правене, отколкото слушане, децата се запознават с особеностите на околната среда и нейното опазване.
Вероятно и това допринася за факта, че Норвегия е държавата, която предлага най-добрите в света условия за живот на деца, според проучване на ООН, озаглавено „Бъдеще за децата на света“.
Свейн Ботвик от Норвежката агенция по околна среда разказва защо екологичното образование е важно и как помага на децата в една страна, която е богата на залежи от ценни изкопаеми горива, но също така сякаш е съставена от активни и будни любители на природата.
Норвежката агенция по околна среда е партньор на Министерството на околната среда и водите у нас в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Като част от партньорството е и пренасянето на норвежкия опит и „устойчивата раница“ у нас.
Силвия Рангелова, директор на дирекцията „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“ разказва за интереса на тукашните училища и детски градини към програмата, за възможностите пред екологичното образование. Не на последно място и за ролята и мястото на децата във взаимоотношенията ни с природата, особено що се отнася до промяна в нагласите и навиците на възрастните.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg