Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За промяната на Синеморец – колко и как

Синеморец
Снимка: БГНЕС

Плажът при устието на река Велека може би е последното място, в което туризъм и природа все още съществуват заедно в крепка хармония, въпреки че селото наблизо е напът да изгуби безвъзвратно артистичния си и спокоен дух.

Йона и Сандра са две сестри, изкарали летата си през 90-те в почти никому неизвестното тогава южно селце. Впоследствие станали лицето и сърцето на най-посещавания бар в същото това място.

За промените в облика на мястото, за туристите, които го посещават, споделят в “Нашият ден“ Йона и Сандра, собственици на бар “Кораба“ в Синеморец:

“Познаваме мястото от малки деца. Още нямаше вода. Носихме вода от чешмата, която е долу на Велека, и си пълнихме слънчев бойлер.

Черни пътища и много малко къщи. Малко на шега започнахме бизнес. През 2002-2003 г. баща ми реши, че ще направи заведение, за да изнесе купоните от къщата и да бъде само за познати.

Така бяхме назначени за барманки на по 18 години."

Плажът Велека

В момента тяхното заведение е едно от основните места за вечерни забавления в Синеморец

"Преди Синеморец беше пълен с художници и актьори. Идваха съвсем различни хора. Това беше една малка група, която се увеличаваше.

В един момент стана така, че дори не се радвахме, когато започва сезонът, защото имаше страшно много хора. И не можем да ги поемем като капацитет.

Още когато започнаха първите хотели, тогава се разрасна формата. Това беше първото нещо, което съвсем смени облика и докара съвсем различен вид хора.

All inclusive туристите – англичани, датчани и всякакви такива – само че от едни много бедни места.

Чуйте Йона и Сандра Наумови в звуковия файл.

И още една синеморска история, която е споделена от човек, посветил знанията си и професионалното си развитие на благото на града, но не може да стои безучастен, когато пред очите му се съсипва и малкото останала природа по Черноморието.

Тя се казва Марта Георгиева и е общински съветник в столицата, но Синеморец за нея е кауза, за която не спира да се бори. Ето какво сподели тя в “Нашият ден“:

"В Синеморец съм била още през 90-те години, когато мястото беше напълно девствено, тъй като е било гранична зона и е било забранено лесното преминаване.

Беше нещо невероятно, сякаш си на най-екзотичното място."

Началото на промяната на Синеморец

"Хората винаги носят със себе си това, което те разбират под развитие, което обаче невинаги е добро нито за тях самите, нито за природата.

Проблемът според мен тук е, че никога не е имало държавна и общинска политика на нивото, на което трябва да бъде, за да се запази уникалността на мястото.

Има доста строежи, единият плаж тотално се унищожи, въпреки че е защитена зона Силистар. Става дума за Плаж Бутамята. И остана само едно място – Плажът Велека.

От цялото Южно Черноморие, въпреки негодуванието на хората, вече загубихме почти всичко. И това е последното, за което трябва да се преборим и да устоим."

Чуйте Марта Георгиева в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00