Дали корупцията и злоупотребите с власт са белег за упадъка на Римската империя, или са били част от нейния modus vivendi във всеки етап от съществуването ѝ било като република, принципат или доминат.
Надниквайки в богатата история на Рим, не бива да се изсушаваме да мерим с днешен аршин, т.е. да преценяваме ефективността на дадена система, в случая административната, от днешна гледна точка. Въпреки това примерите за корупция и злоупотребите с власт изглеждат напълно актуални и непроменени повече от 2 хил. години.
Кога корупционните практики минават за морално непростими и кога – не, какво се случва с налагането на Pax Romana и има ли все пак светли примери на неподкупни служители?
„Няма епизод в историята, в който римляните да не са били покварени, или ако има такъв, той е заровен в някакво дълбоко минало, толкова дълбоко, че е минало и за самите тях.
Така или иначе основната ценност на Рим е да се печелят пари, а не да си добър човек. Все пак има някакви „объркани хора“, които предпочитат да са мъже на честта и достойнството. Но историята на Рим е тоталната история на капитализма. Не в днешния му смисъл. Римският капитализъм е римският пример за способността на човека да печели пари. Това е основното и водещото за римския манталитет – да печелиш. Срамно е да не развиваш собствен бизнес.
Лесните начини за печелене на пари римляните не са смятали за достойни. Това са бизнесмени от много висока класа. Хора с невероятен нюх кой бизнес ще бъде огромен бизнес и ще им донесе огромни печалби. Те са били много по-богати от най-богатите съвременни европейци, изключваме тук олигарсите.
Това е движещото за Рим – никакви права на човека или свободи. Свободата се изразява в това да не ти се пречи да увеличаваш имуществото си“ – казва д-р Марта Методиева, наш водач из прелюбопитната история на Рим.
Марта Методиева е автор, преводач и редактор, преподавател по латински и римска литература в НБУ, НГДЕК и Софийския университет, доктор по Теория и история на културата към Институт за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките.
В епизода са използвани книгите: „История на частния живот в Римската империя“ на Пол Вейн, „Светът на късната античност“ на Питър Браун, Imperium на Алберто Анджела и звук от подкаста A History Of The World In 100 Objects на Би Би Си с водещ Нийл Макгрегър.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
