Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Енциклопедия бюрократика. Епизод 3: Реформирани до изтощение

Портрет на Петър Велики от Пол Деларош
Снимка: Wikipedia

„Ако трябва да промените армията, вероятно трябва да въведете нови практически знания, новите практически знания са свързани с нови научни знания, новите научни знания  са свързани с нова, поне минимална образователна система, новата образователна система е свързана с нови хора - тези нови хора вероятно ще бъдат западноевропейци и това поставя културна дилема“, по този изразителен начин историкът от Софийския университет Алексей Кальонски изяснява ситуацията, в която Петър Първи сяда на руския престол и се заема да превърне Русия от регионална в европейска, а впоследствие и световна сила.

„Петър е скандален, Петър е много енергичен, Петър не е традиционен, той има бурни, карнавални, понякога и брутални прояви, които изглеждат трудни за осмисляне, затова и се налагат с насилие“, коментира доц. Кальонски.

Таблицата на ранговете преорганизира основите на руското феодално благородство, наречено още местничество като признава службата във военната, държавната служба и в императорския двор като основа за положението на аристократа в обществото. Таблицата е разделена в 14 класа и всички благородници поне на теория, независимо от титлата или богатството си, започват от дъното на таблицата и се издигат чрез служба на  царя. През 18 век много от благородниците са неграмотни и в крайна сметка Таблицата на ранговете съумява да създаде образована класа от благородници-служители.

„Има едно голямо разбъркване на елита, впоследствие на основата на Таблицата настъпва едно ново стягане. Руските социални историци дори казват, че Петър консервира и закрепостява аристокрацията. Тя има чест, престиж, може да увеличи богатството си, но няма свобода като западноевропейската аристокрация. Няма свобода и е принудена да служи по нов начин, преди това е служила по традиционен начин не по принуда“.

Чуйте третия епизод на „Енциклопедия бюрократика“, за да научите формулата на революцията.

В епизода са използвани откъси от „Петър Велики“ на Анри Троая, „Peter the Great“ на Robert K. Massie. Стихотворението „Надпис към статуята на Петър Велики“ от Михаил Ломоносов е в превод на Иванка Павлова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15