Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен за българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише „указател“ към растителния свят на една страна.
Епизод 1 е посветен на проф. Стефан Георгиев – първият българин с докторски труд по ботаника, основоположник на българската ботаническа наука. Той е роден на 1 август 1859 г. в Болград, днешна Украйна, и през 1878 г. завършва прочутата Болградска класическа гимназия. Следва естествени науки в Прага и Лайпциг, завършва с докторат Лайпцигския университет. В продължение на четири години преподава естествени науки в Софийската гимназия. Става професор в Софийския университет и основател на Ботаническия институт, по-късно Катедра по Ботаника, чийто ръководител е до преждевременната си смърт през 1900 г. Основател на Университетската ботаническа градина – София. С огромен принос за проучване на флористичното богатство на България, Стефан Георгиев не успява да достигне заветната си цел – написването на първа Българска флора.
За проф. Стефан Георгиев разказват проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“, доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина при БАН и д-р Красимир Косев, директор на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик.
Чуйте повече в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
