Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските ботаници“, Епизод 1

Проф. Стефан Георгиев – основоположникът на българската ботаническа наука

Снимка: uni-sofia.bg

Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен за българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише „указател“ към растителния свят на една страна.

Епизод 1 е посветен на проф. Стефан Георгиев – първият българин с докторски труд по ботаника, основоположник на българската ботаническа наука. Той е роден на 1 август 1859 г. в Болград, днешна Украйна, и през 1878 г. завършва прочутата Болградска класическа гимназия. Следва естествени науки в Прага и Лайпциг, завършва с докторат Лайпцигския университет. В продължение на четири години преподава естествени науки в Софийската гимназия. Става професор в Софийския университет и основател на Ботаническия институт, по-късно Катедра по Ботаника, чийто ръководител е до преждевременната си смърт през 1900 г. Основател на Университетската ботаническа градина – София. С огромен принос за проучване на флористичното богатство на България, Стефан Георгиев не успява да достигне заветната си цел – написването на първа Българска флора.

За проф. Стефан Георгиев разказват проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“, доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина при БАН и д-р Красимир Косев, директор на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки – СУ "Св. Кл. Охридски", БАН


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Петко Минчев

Безмълвните пациенти…

Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..

публикувано на 14.10.25 в 16:35

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36