Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

100 години от откриването на Българския археологически институт

| обновено на 28.06.21 в 11:45
Снимка: БГНЕС

На 16 юли 2021 г. се навършват 100 години от откриването на Българския археологически институт.

Каква е съдбата и мисията днес на неговия наследник – Националния археологически институт с музей при БАН, който е лидер в археологическите проучвания в Югоизточна Европа.

Темата коментира доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН:

“16 юли 1921 г. е важна дата. Излиза указ на Цар Борис III, с който се създава Българският археологически институт. Той е създаден по образец и структура, силно наподобяващи Немския археологически институт. Това е обяснимо, доколкото първият директор на Института – проф. Богдан Филов получава своето образование в Германия и тесните му научни контакти с научната историческа общност винаги са били на първа линия.

„Българска археология 2020“Днес НАИК-БАН е най-голямата научна институция в Югоизточна Европа, специализирана в областта на археологията.

Могат да бъдат отбелязани много имена на учените, дали своя принос в опазване на културно-историческото наследство. Можем да споменем – Богдан Филов, Гаврил Кацаров, Иван Велков, Велизар Велков. И много значими учени от по-съвременните поколения като проф. Йорданка Юрукова, Васил Николов и др.

Позиция, която винаги сме устоявали, е това, че културно-историческото наследство трябва да се опазва, че то е на страната и на хората, а не на частни лица, както ни беше вменявано не без участието на политическата класа през последните 30 години.

Що се отнася до научните предизвикателства, Археологическият институт на България винаги е имал основни стратегически линии, по които се е движил. Като например проучването на старите български столици.

Чуйте Христо Попов в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, НАИМ-БАН


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илюстративна снимка

Децата в риск: Чия е отговорността, когато училището и семейството се провалят

Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли..

публикувано на 27.10.25 в 09:41

Чиста храна

Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..

публикувано на 26.10.25 в 10:21

Искаме ли днес Христос в живота си?

За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като Христос изгонва бесовете от мъжа и ги праща в свинете, пасящи наблизо, гардинарците, уплашени и огорчени, че са загубили стадото си, молят Спасителя да си иде от тях. Останал при тях, Той щеше да помогне..

публикувано на 26.10.25 в 09:40
Доц. Йосиф Аврамов

Доц. Йосиф Аврамов: България само ще спечели от приемането на еврото

Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?  На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф..

публикувано на 25.10.25 в 10:10
Андрей Захаров

Андрей Захаров: Руският киберпънк е по-опасен от дигиталния руски ГУЛАГ

Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..

публикувано на 24.10.25 в 17:50