На 16 юли 2021 г. се навършват 100 години от откриването на Българския археологически институт.
Каква е съдбата и мисията днес на неговия наследник – Националния археологически институт с музей при БАН, който е лидер в археологическите проучвания в Югоизточна Европа.
Темата коментира доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН:
“16 юли 1921 г. е важна дата. Излиза указ на Цар Борис III, с който се създава Българският археологически институт. Той е създаден по образец и структура, силно наподобяващи Немския археологически институт. Това е обяснимо, доколкото първият директор на Института – проф. Богдан Филов получава своето образование в Германия и тесните му научни контакти с научната историческа общност винаги са били на първа линия.
Днес НАИК-БАН е най-голямата научна институция в Югоизточна Европа, специализирана в областта на археологията.
Могат да бъдат отбелязани много имена на учените, дали своя принос в опазване на културно-историческото наследство. Можем да споменем – Богдан Филов, Гаврил Кацаров, Иван Велков, Велизар Велков. И много значими учени от по-съвременните поколения като проф. Йорданка Юрукова, Васил Николов и др.
Позиция, която винаги сме устоявали, е това, че културно-историческото наследство трябва да се опазва, че то е на страната и на хората, а не на частни лица, както ни беше вменявано не без участието на политическата класа през последните 30 години.
Що се отнася до научните предизвикателства, Археологическият институт на България винаги е имал основни стратегически линии, по които се е движил. Като например проучването на старите български столици.
Чуйте Христо Попов в звуковия файл.
Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли..
Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като Христос изгонва бесовете от мъжа и ги праща в свинете, пасящи наблизо, гардинарците, уплашени и огорчени, че са загубили стадото си, молят Спасителя да си иде от тях. Останал при тях, Той щеше да помогне..
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година? На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф..
Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово...
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg