Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 2 е посветен на акад. Николай Стоянов – роден на 21.11.1883 г. в гр. Гродно (днешен Беларус). Основното и средното си образование завършва в Белосток (днешна Полша). През 1903 г. се записва да учи в селскостопанското отделение на Киевския политехнически университет. През 1909 г. пристига в София и продължава образованието си в Софийския университет, специалност Естествена история.
Създател и пръв ръководител на Катедрата по земеделска ботаника в Агрономо-лесовъдния факултет и негов пръв декан (1931-1932). В продължение на 15 години е ръководител на Катедрата по Систематика на растенията и растителна география в Природо-математическия факултет на СУ. Основател е на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН, негов първи директор в продължение на 15 години.
Съвместният му труд с акад. Борис Стефанов „Флора на България“ (1924-1925) претърпява четири издания. Той е първи по рода си у нас, написан от български ботаници, отбелязващ началото на нова епоха в българската ботаника.
За акад. Николай Стоянов разказват проф. Стефан Станев, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“ и Ирина Герасимова, ботаник от Националния природонаучен музей при БАН.
Чуйте предаването от звуковия файл.В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
Започнахме новия есенен сезон "За здравето" с пореден опит да проникнем в света на подрастващите и да предразположим детската душа към позитивни нагласи. Трудна задача в напрегнат и динамичен свят, с много изкушения и размити ценности. Но, както е казал Радичков, "длъжни сме да опитаме". Заедно с психиатъра д-р Петя Терзииванова разсъждавахме..
Заедно с Желязната лейди Виолета Иванова ще водят в България Карен Дейвидсън, внучка на създателя на легендарни мотори В "Покана за пътуване" вече е гостувала Виолета Иванова, която обикаля света върху мотор и затова рокерите от международната организация я наричат "Желязната лейди". Тя е шпорила мощната си машина през 70 държави, но смята, че има..
Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..
"Чарли в открито море" ще постави началото на сезона, с който Младежкият театър ще отбележи своите 80 години. Спектакълът на полския писател и драматург..
Започнахме новия есенен сезон "За здравето" с пореден опит да проникнем в света на подрастващите и да предразположим детската душа към позитивни нагласи...
В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова , доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg