2
Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 2 е посветен на акад. Николай Стоянов – роден на 21.11.1883 г. в гр. Гродно (днешен Беларус). Основното и средното си образование завършва в Белосток (днешна Полша). През 1903 г. се записва да учи в селскостопанското отделение на Киевския политехнически университет. През 1909 г. пристига в София и продължава образованието си в Софийския университет, специалност Естествена история.
Създател и пръв ръководител на Катедрата по земеделска ботаника в Агрономо-лесовъдния факултет и негов пръв декан (1931-1932). В продължение на 15 години е ръководител на Катедрата по Систематика на растенията и растителна география в Природо-математическия факултет на СУ. Основател е на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН, негов първи директор в продължение на 15 години.
Съвместният му труд с акад. Борис Стефанов „Флора на България“ (1924-1925) претърпява четири издания. Той е първи по рода си у нас, написан от български ботаници, отбелязващ началото на нова епоха в българската ботаника.
За акад. Николай Стоянов разказват проф. Стефан Станев, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“ и Ирина Герасимова, ботаник от Националния природонаучен музей при БАН.
Чуйте предаването от звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
