Знаете ли, че наред с останалите си достижения италианският Ренесанс ни е дал и образът на модерното счетоводство?
От петстотин години ние използваме термините, похватите и средствата, описани за първи път от един бенедиктински монах на име Лука Пачоли.
Две години след като Колумб тръгва за Новия свят, през 1494 се появява неговият „Трактат за сметките и числата“ и там за първи път се появяват понятията, с които работим и днес: дебит, кредит и капитал.
Трактатът се превръща в една от най-важните математически книги на европейския Ренесанс. В нея той намира приложения на аритметиката и алгебрата в решаването на бизнес проблеми. Наред с това, полага основите на двустранното счетоводство. За този си принос Пачоли е наречен „бащата на счетоводството“, а трактатът му е признат за един от най-важните текстове в историята на капитализма.
Според друг виден изследовател на капитализма и един от бащите на социологията Макс Вебер, бюрократичното управление е гръбнакът на правовия ред и гарантира господството на закона.
Вебер дава характеристиките на чиновника: лично свободен, работи по договор, получава твърда заплата, има професионална квалификация, частен живот, отделен от служебния, разчита на кариерата и при определени изисквания и резултати се изчаква по йерархията. Той спазва професионален дълг, подобен на етическия кодекс при лекарите, юристите, юристите и т.н.
Чуйте последния епизод на „Енциклопедия бюрократика“, в който участват Стоян Ставру, автор на сайта „Предизвикай правото“, доктор по гражданско и семейно право, както и по философия, доцент в секция „Етически изследвания“ при Българската академия на науките и с Петър Петров. Той е специализирал финансов и кредитен анализ по програми на Manchester Business School и Intitute for Finansial Services London. Експерт по проблемите на ликвидността и оборотния капитал на фирмено и отраслово ниво, финансовия и кредитен анализ, разработването на целеви и срочни бизнес програми, водещ консултант по финансов анализ, главен счетоводител, финансов и изпълнителен директор на редица компании и автор на множество книги, включително „Счетоводство и финанси за нефинансови мениджъри“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
