От корпоративните комуникации към екологията и от бизнеса към каузата – как се изминава този път и колко е дълъг той – за това говорим с Пламена Маринова. Пламена е създател на информационната платформа „Климатека“, посветена на климатичните промени, която отбелязва своя първи рожден ден от създаването си през 2020 година. „На мен ми отне ми една година осъзнаване, за да разбера, че искам да мина в неправителствения сектор и да се занимавам с нещо, което има кауза“, разказва Пламена. Но още по-интересен е онзи път, който тя изминава физически – онова дълго два месеца пътуване из Азия из Индия и Тайланд, при което тя си дава сметка какво иска да прави и в каква посока иска да работи.
При Пламена обаче промените започват още по-рано. „През 2014 година бях за първи път на Малдивите, ходихме и се гмуркахме и беше изключително вълшебно, защото това е прекрасен, цветен морски свят. Той е дори сюрреалистичен, като картинка – безкрайна бездна, в която виждаш тези красоти, защото освен коралите имаше и богат животински свят“, разказва Пламена. Четири години по-късно тя се връща на Малдивите и казва, че този свят вече е изглеждал съвсем различен. „Имаше голяма разлика в кораловите рифове – абсолютно видима, осезаема разлика. За тези четири години се беше случило нещо и част от коралите бяха умрели. Но беше и такъв момент, в който се замисляш – виждаш как нещо, което имаш за даденост, в един момент изчезва пред очите ти. Впоследствие разбрах, че за този период е имало масово измиране на корали, което е било вследствие от повишаващите се температури и въглеродните емисии, които влияят и на биоразнообразието под различна форма.“
„Обичам да се смесвам с местните и да откривам автентичните места на мястото, където съм. Обичам да ходя по уличките на града, буквално да се смесвам с местните. Много тача храната и държа да опитвам автентични места на всяко място, където пътувам“, казва Пламена Маринова. С нея говорим за стила на пътуване, за осъзнаването на личната отговорност и за това как се възпитава тази чувствителност към темата за климатичните промени и към съхранението на важните и ценни места у нас и по света. Това е разказ за едно пътуване от Малдивите, през Япония, Индия до тук.
„Япония е мястото, в което бих се върнала пак и пак, и пак. Просто е изключително различен свят, изглежда, че логиката на всичко е точно обратна на това, което сме свикнали, но всъщност е изключително подредено по техния си начин. Културата е много интересна, отношението на хората към другите хора, към храната, към природата“, разказва Пламена Маринова.

Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg