Виртуална разходка в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък, който се утвърждава като единствен подобен център у нас.
Фотографията като изкуство в долината на розите е с дълбоки традиции още от времето на нейното навлизане по българските земи преди Освобождението през 1878 г. В Казанлък са работили едни от първите български фотографи, сред които е и отец Хрисант Рашов, игумен от Мъглижкия манастир. Един от най-интересните експонати на територията на музея е фотоапаратът на поета Никола Вапцаров.
„Историята започва наистина преди Освобождението на България, Хрисант Рашов, се появява в Мъглиш, по време на духовното си образование, се е запознал много добре и с фотографията. Идва тук и има няколко запазени снимки от него, едната е от основаването на читалище „Светлина“, от 1971 година, другата е Семейството на първите розопроизводители на Казанлък и друга значима негова снимка е на Националната библиотека „Кирил и Методий“.
В Казанлък започват да работят руски емигранти в България, фамилия Азинян е известна. През 1985 година се изгражда най-добрата група – „85 Казанлък“. През последните години имаме много успешни награди, отличени от ФИАТ. Традицията на фотографията в Казанлък продължава и до днес и вярвам, че ще я има дълго време.Имаме 500-600 експоната фотографска техника, най-старият фотоапарат е дървен, сгъваем мехов фотоапарат. Имаме бабата на светкавиците, магнезиевите, тук е най-ценният експонат – фотоапаратът на Никола Вапцаров, който има много интересна история. На него има запазени снимки – на Никола Вапцаров на кораба „Смелин“. Тук е и видеокамерата на Боян Кривошиев, известен оператор от БНТ.“
Още за историята на музея, експонатите, магията на фотографията и предстоящото откриване на изложбата "Съхранени за поколенията", което ще се състои на 7-и юли от 18 часа в Музея на фотографията, чуйте в интервюто на Ангелина Грозева с директора на Музея на фотографията – Стефан Папукчиев.
Чуйте повече от звуковия файл.
33-то издание на Международния театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен предложи на публиката и критиката поводи за размисъл върху едни от най-значимите заглавия от чешкия театър и международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът проф. Калина Стефанова, преподавател в НАТФИЗ..
Тази година в Созопол се проведе международна конференция "Изкуствена и естествена креативност" посветена на 30 години Ранноесенна школа по семиотика, към Нов български университет в България. Лектори на конференцията бяха утвърдени световни имена като проф. Масимо Леоне – преподавател по визуална семиотика и психология на комуникацията, както и..
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Защо според Илиян Василев ситуацията в България – от кризата с боклука в София до войната между прокуратурата и съда – може да бъде наречена Операция..
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от..
В началото на седмицата Николай Бареков, преди години работил като журналист, после работил като политик, а сега с плахи опити отново да се върне към..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
