Късно или никога – за съжаление това е изборът след десетилетия премълчаване, заглушаване и потулване на истината за принудителното обезбългаряване на български етнически и езикови землища, прогонване на хиляди българи от родните им места и разрушаване на „непокорни“ села, останали извън границите на страната ни след войните от началото и средата на ХХ век. След като държавата ни най-сетне гласно и категорично изказа позиция за историята на създаването на република Северна Македония и нейния официален език, остава да се надяваме, че този път няма да превие гръбнак пред някоя нова коминтерна или голям брат. Трябва обаче и да продължим със следващите премълчани истории.
Такава е драматичната съдба на българите мюсюлмани и християни от Родопите, които след начертаването на политическата карта на днешна България се оказват разделени от близките и съседите си, от къщите и нивичките си, от храмовете и гробовете на дедите си. Тези, които се спасяват, бягайки в Родината, макар и трудно, продължават нататък като част от българския народ, запазвайки родния си български диалект редом с книжовния език. Други обаче остават в селата и къщите си, вече в пределите на Гърция. Те нямат избор, забранено им е да говорят български и да се назовават българи, заличават се църковни надписи и се разрушават надгробни паметници.
Изповядващите исляма са подложени на активна турцизация от съседна Турция чрез религията и образованието. Поради свръхактивността на турската страна обаче процесът излиза от контрол и гръцките власти променят тактиката – измисля се нов „етнос“ със свой език – така нареченият „помашки“. Съчиняват се „граматики“ и речници. Истината излиза наяве, когато жители на различни селища случайно откриват, че общувайки на местния старинен говор и на „помацки“ всъщност говорят един и същи език, макар и много повлиян от официалния гръцки и привнесения турски. Под белосаните църковни стени прозира по някоя дума или буква от старобългарския надпис на оригиналните фрески. В надгробни плочи се срещат фамилни имена, недвусмислено говорещи за българския произход на съвременния гражданин на съседната нам страна. Дали ще дойде времето тези потомци на българите, насилствено откъснати от родния корен, които пазят диалекта и спомена за българската си принадлежност, да говорят без страх за произхода и езика си. Дано. Достойна за уважение е проучвателската работа на български учени, които въпреки спънките, недоверието или откритата враждебност, издирват и запазват свидетелствата за езика и историята на българите, останали на юг от границата.
Доц. Георги Митринов гостува в предаването с вълнуващ разказ за разноликата история на братята ни по кръв и език.
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават организаторите. "Тази изложба е плод на двугодишен труд. Идеята се роди, тъй като аз съм любител..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg