Късно или никога – за съжаление това е изборът след десетилетия премълчаване, заглушаване и потулване на истината за принудителното обезбългаряване на български етнически и езикови землища, прогонване на хиляди българи от родните им места и разрушаване на „непокорни“ села, останали извън границите на страната ни след войните от началото и средата на ХХ век. След като държавата ни най-сетне гласно и категорично изказа позиция за историята на създаването на република Северна Македония и нейния официален език, остава да се надяваме, че този път няма да превие гръбнак пред някоя нова коминтерна или голям брат. Трябва обаче и да продължим със следващите премълчани истории.
Такава е драматичната съдба на българите мюсюлмани и християни от Родопите, които след начертаването на политическата карта на днешна България се оказват разделени от близките и съседите си, от къщите и нивичките си, от храмовете и гробовете на дедите си. Тези, които се спасяват, бягайки в Родината, макар и трудно, продължават нататък като част от българския народ, запазвайки родния си български диалект редом с книжовния език. Други обаче остават в селата и къщите си, вече в пределите на Гърция. Те нямат избор, забранено им е да говорят български и да се назовават българи, заличават се църковни надписи и се разрушават надгробни паметници.
Изповядващите исляма са подложени на активна турцизация от съседна Турция чрез религията и образованието. Поради свръхактивността на турската страна обаче процесът излиза от контрол и гръцките власти променят тактиката – измисля се нов „етнос“ със свой език – така нареченият „помашки“. Съчиняват се „граматики“ и речници. Истината излиза наяве, когато жители на различни селища случайно откриват, че общувайки на местния старинен говор и на „помацки“ всъщност говорят един и същи език, макар и много повлиян от официалния гръцки и привнесения турски. Под белосаните църковни стени прозира по някоя дума или буква от старобългарския надпис на оригиналните фрески. В надгробни плочи се срещат фамилни имена, недвусмислено говорещи за българския произход на съвременния гражданин на съседната нам страна. Дали ще дойде времето тези потомци на българите, насилствено откъснати от родния корен, които пазят диалекта и спомена за българската си принадлежност, да говорят без страх за произхода и езика си. Дано. Достойна за уважение е проучвателската работа на български учени, които въпреки спънките, недоверието или откритата враждебност, издирват и запазват свидетелствата за езика и историята на българите, останали на юг от границата.
Доц. Георги Митринов гостува в предаването с вълнуващ разказ за разноликата история на братята ни по кръв и език.
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Тази вечер, от 19 ч. в Артиум център Несебър , посетителите ще имат възможността да се пренесат в Париж. В морския град се готви концерт, вдъхновен от..
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg