Курсисти от различни страни, най-вече от български произход, отново имат възможност да задълбочат познанията си, да практикуват устната и писмената книжовна реч, да посетят красиви и важни за историята ни места, да чуят български фолклор „на живо“ и сами да научат някои от традиционните ни хора. След принудителното ограничаване на пътуванията и общуването лице в лице летните семинари по български език и култура, организирани от няколко наши университета, отново влизат в ритъм.
Югозападният университет „Неофит Рилски“ в Благоевград възстановява тази полезна традиция преди четири години. Всеки път програмата на групите се съобразява с тяхното равнище, потребности и културни интереси. Събирането на граждани от съседни балкански страни в приятелска и добронамерена атмосфера, създаването на връзки и общите преживявания също са от ценните страни на семинарите.
Желанието на организаторите, разказва проф. Магдалена Панайотова, декан на Филологическия факултет на ЮЗУ, е летните семинари да бъдат общо звено между университетите ни, за да могат курсистите да се възползват от знанията на различни преподаватели, да видят различни краища на България и да чуят жива българска реч от различни говори. Би било добре и продължителността на семинарите, сега от 14 дни, да се увеличи, препоръчва проф. Панайотова.
В предаването се срещаме още с двама от тазгодишните курсисти – Иван Дерменжи от Украйна и Бранко Йотев от Сърбия, и с координатора на семинара Павел Филипов, асистент в ЮЗУ. Какво затруднява най-много хората от български произход, но живеещи в чуждоезикова среда, каква е историята им, какви думи от дедите си са запомнили и как звучи българската им реч чуйте в записа.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
