„Преди храната изразяваше откъде сме дошли. Сега, за мнозина, тя е там, където искаме да отидем – кои искаме да бъдем, как избираме да живеем. Храната винаги е изразявала идентичност“, пише взнаменитото си есе „Мълчи и яж“ Джон Ланчестър.
А какво казва за идентичността ни онова, което ядем? Ние сме готови люто да се борим за авторство върху едно или друго ястие, обявявайки го за „изконно наше“, същевременно до такава степен сме забравили вкуса на истинското бяло сирене и даже на киселото мляко, че младите хора дори не ги познават.
Храната казва за нас много повече от хранителните ни предпочитания, а чинията като огледало отразява и недостатъците на миналото, и хаотичния ни преход, и желанието ни да следваме моди и образци, нерядко в побългарена версия.

Шеф Валери Нешов е бил съсобственик на емблематични столични ресторанти, автор и водещ на телевизионни програми, занимава се консултантска дейност в ресторантьорство и хотелиерство и с голяма страст и познаване се занимава с издирване, разработване и опазване на автентични вкусове и продукти от България и Балканския полуостров.

Тъкмо като познавач и пазител на автентичните вкусове, Валери Нешов негодува от криворазбраната глобализация, която бързаме да усвояваме, докато нехаем за истински ценното, което трябва да бъде съхранявано и обгрижено. Чуйте разговора, който започва с все още взривоопасният въпрос „Има ли национална българска кухня?“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...