Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Световни звезди пеят пред гигантска каменна птица на остров Бали

В парка „Гаруда Вишну Кенчана“ акустиката превръща танца кечак в задъхано преживяване

Сред величествения декор на „Гаруда Вишну Кенчана“ – парк на остров Бали, пред 10 000 души са пели Стинг, „Горилаз“, „Айрън Мейдън“, „Парамор“...
А всеки ден посетителите се наслаждават на кръшните извивки на балийски танцьорки.

Кое е това приказно място и какво означава името му?
Гаруда е каменна птица, тежко кацнала на един от хълмовете на Бали. Огромна! Самата тя изглежда като хълм. Гаруда е и митичният орел от герба на Индонезия. В индийските легенди „пилето“ е представяно като цар на птиците и в същото време ездитно животно на бог Вишну.


Паркът „Гаруда Вишну Кенчана“ се е ширнал на 230 хектара в най-високата част на Южен Бали и поразява с грандиозността си. В центъра му са монументалните скулптури на бог Вишну и гигантската птица Гаруда (283 метра). От високото освен пасторалната панорама на Бали при хубаво време може да се зърне и свещената планина Агунг. Навремето от тези скали са добивали креда и безчинствата на човешкия башибозук са оставили дълбоки рани. Световните звезди веднага са оценили естествения и внушителен декор на мястото и са правили концерти там. Пък и пазар от 240 милиона слушатели не е за изпускане. За сцена се използва огромното открито пространство, оградено с отвесни грамади, които осигуряват отлична акустика.

Танцът баронг изобразява сцена от индуистката поема „Махабхарата“, в която Сухадева постига безсмъртие – история, неособено популярна сред индийците. Баронг е митологично животно, достатъчно могъщо, за да помогне на Сухадева да победи злата вещица Рангда. Традиционната сцена, костюмите и оркестърът от ударни инструменти – металофони и гонгове, които се наричат гамелан, превръщат танца в незабравимо зрелище. На Бали гамеланът е голям перкусионен състав, в който влизат инструменти, чиито имена звучат като екзотични племена: там-там, явански гонг, сленто, угал, кеманак, кенданг, кепяк, гамбанг, сарон, бедуг.


На чуждестранните туристи преди представлението се раздават брошури с пояснения за танца и благодарение на тях иначе „безсмислените” диалози (главно с чупене на стойки и кършене на пръсти) придобиват мощно въздействие.

На сцената в Гаруда парк показват и танца кечак, който разказва история от „Рамаяна”. Тя започва с изгнанието на Рама и завършва с отпразнуването на победата му над Равана. Различното в представлението е липсата на оркестър. Вместо това 50-ина мъже в саронги (дългопола препаска) са наредени в кръг около сцената и припяват „чак, чак, кечак” в различно темпо, което диктува и ритъма на представлението. „Ръководителят движение” на танците, нещо като тамада, от време на време извисява глас, колкото да строи героите за ново действие, припукват факли, а красиви момичета в златисти костюми и грим (достатъчен да се пребоядиса презокеански лайнер) разиграват сцени от епоса. Главно за борба със змейове, зли богове и крадене на принцеси. Най-накрая публика и артисти се омесват в обща хомогенна маса със смайваща пъстрота и се започва едно снимане... на радостта от живота.



Снимки: Магдалена Гигова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54