Има представители на една важна професия в изкуството, чиито лица рядко са видими, и колкото по-талантливо са си свършили работата, толкова по-неуловимо е присъствието им.
Дигиталната фотоизложба „На преден план: Фотографии на литературни преводачи“ по своеобразен начин опровергава тази дискретност на преводача.
Аня Капункт е родом от Германия. А изложбата съчетава портретите на преводачите с цитати от техни преводи, които се превръщат в послание към снимките. Експозицията беше официално представена в столичното кино „Кабана“ и вече е достъпна дигитално. За да даде светлина върху професията на преводача и да направи тази професия видима, Аня Капункт, казва, че е решила да създаде този проект, който започва малко или много случайно:
„Работехме с много колеги, вечерните часове сядахме заедно и си говорехме за работата си, за проектите си, за предизвикателствата пред професията ни, всичко, което включва превода. И аз изведнъж реших да започна да снимам, просто исках да уловя моментите, докато говорим, докато работим над преводите си. И си казвах – „Когато се прибера вкъщи, ще разгледам кадрите, и ще се опитам да пресъздам в съзнанието си тези картини и моменти, които съм запечатала с обектива си“. Правех все повече снимки и малко или много като на шега си казах – „Нека направя селекция на тези портрети“ и си помислих – „Може би мога да направя нещо с тези снимки“.
Така се роди идеята за проекта, вече имах снимките, но трябваше да измисля как проектът да бъде представен, да се развие и да накара хората да се вгледат в него. И така създадох фейсбук страница, през първата година започнах да публикувам по една снимка на седмица, снимките бяха придружени с текст, но текстът беше нещо, което самите преводачи са написали или част от цитати от литературни преводи, по които те са работили, нещо, което изразява някаква експресивност, художествена мисъл, пряка реч. И ги помолих да напишат текста на езика, на който те работят, защото на английски е достъпно за много хора, но исках езиците да бъдат индивидуалните за самите личности, за да носят идеята за съчетанието със самия човек. Мисля, че основната идея е да създам нещо като архив. Исках да има възможно най-много езици и възможно най-много хора от целия свят.“
В изложбата Аня Капункт включва и автопортрет. А сред портретите на преводачите е и този на българката Нева Мичева, за която пази светъл спомен:
"С Нева се срещнахме в къща за превод в Германия, говорихме си много за литература, нямаше как да прочета нейните преводи, защото те са на български и за съжаление аз не разбирам български. Това, което ми направи впечатление за нея като преводач, е, че е много внимателна – превеждаше книга от италиански на български и непрекъснато сверяваше и с немския превод, правеше двойна, тройна проверка, изключителен професионалист, личи си, че обича това, което прави и му е отдадена.
Бунтувах се в началото на идеята да имам собствена снимка в изложбата, просто за мен беше прекрасно да срещна всички тези преводачи, да възприема и представя техните личности и тяхната любов към литературата, но те започнаха да ме критикуват – защо не сложиш и твоя снимка в изложбата. Започнах да мисля по този въпрос. И стана случайно, бях в един малък асансьор на хотел, имаше огледала навсякъде около мен и аз просто започнах да експериментирам с фотоапарата. Имаше толкова различни отразявания от огледалата.“
В началото на октомври дигиталната фотоизложба “На преден план: Фотографии на литературни преводачи“ с автор Аня Капункт ще бъде представена на Фестивала на превода в Берлин.
За проекта, който среща буквите и образите, и фотографията и литературата, чуйте разговора с неговата авторка – Аня Капункт – фотографката и преводачка от френски и английски, в столичната „Къща за литература и превод“.
Снимки – „Къща за литература и превод“
Аня Капункт е преводачка от френски, английски и италиански на немски език, както и фотографка. През 2017 г. стартира проекта си "На преден план: Фотографии на литературни преводачи" / Plainly Visible – Photographs of Translators, като от тогава досега са направени фотографии на повече от 100 преводачи от Ню Йорк, Виена, Будапеща, Рио де Жанейро, Колката, София и много други.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg