Буквално преди дни директорът на БНР Андон Балтаков подаде оставката си пред СЕМ. Медийният регулатор уважи „дълбоко личните причини“, по думите на г-н Балтаков, довели до това решение и прие оставката му. СЕМ назначи и.д. генерален директор, в лицето на г-н Милен Митев, който до този момент беше административен директор на Радиото. В срок от три месеца регулаторът трябва да избере чрез конкурс новия директор на БНР.
На 5 август СЕМ получи отчета на г-н Андон Балтаков за периода 1 януари – 31 юли 2021 година, който е под мотото: „Стабилност, новаторство растеж“. На 6 август в. „Дневник“ публикува интервю с г-н Андон Балтаков , в което той обяснява трите основни фактора, довели до неговото решени. Първият е свързан с личната му сигурност, втория – с опитите, от няколко месеца, за саботаж на работата му, а третия – с липсата на професионална подкрепа на журналистическата гилдия в България за работата, която върши.
Доц. дн Вяра Ангелова и доц. д-р Жана Попова от СУ "Св. Кл. Охридски" коментират в „Мрежата“ случилото се в БНР и предизвикателствата, пред което е изправено Радиото, впрочем наречено от г-н Балтаков в последното му писмо до екипа „могъща институция“.
БНР като опозиционна медия
Вяра Ангелова: „Рано е да направим някаква равносметка за периода на управление на г-н Балтаков. Интервюто му показва редица обиди за липсващи подкрепи както, разбирам, и вътре в самото радио, така и от гилдията отвън, но той започна силно и с мощна заявка за промени на няколко фронта. Бих казала, че той беше наясно, че ще управлява заедно с наследения УС на БНР, което не беше неговият екип от самото начало. Но е сложно да оценим това управление по две основни причини – както външни, така и вътрешни. Да не забравяме, че през тази година и нещо управлението на г-н Балтаков бе белязано от коронакризата, която се отрази изключително и върху радиото. Това е важна и голяма първа външна причина. Няма как да не я споменем.
Втората голяма външна причина, според мен, е цялостното положение на обществените медии в Европа. Това не е само български феномен и тази криза на обществените оператори е свързана с…, чудя се как да употребя по-меко думата „нагло“, но да кажем, с повсеместното навлизане на комерсиалното, което отхапва все по-големи парчета от обществените интереси и съответно навлиза в обществените медии, на нещо, срещу което вярвам и като слушател, и като изследовател на радиото, БНР се съпротивлява, за разлика от другата ни обществена медия. Вътрешната причина, на първо място, е политическото наследство, което г-н Балтаков получи и то беше свързано, само до преди няколко месеца, с демонстративния отказ на политическия елит да забелязва Българското национално радио и като гостуващи гласове, и като коментари, и съответно принудително го превръщаше, така да се каже, в опозиционна медия./…/. Да не забравяме и икономическото наследство. Няма какво да се лъжем, че съкратените бюджети, които политиците осигуриха на радиото, бяха много голям удар и нещо, с което непредвидено трябваше в крачка да се справи директорът. Трябва да споменем и СЕМ, който не успя до осигури помощ, ако щете, достатъчно ефективна, за натиск върху необходимите политически лидери, за приемане на нов закон за радиото и телевизията.“
Държавата като владетел
Жана Попова: “През 2017 година издадохме с доц. Ангелова един сборник с интервюта на директорите на двете обществени медии до 2015 г. „БНР и БНТ между държавата и обществото“. За съжаление наблюдаваме и днес повтарящи се тенденции. Към казаното от Вяра ще добавя, че за съжаление в Централна Европа и вече и на Изток се наблюдава тенденцията държавата все повече да се връща като владетел в обществените медии. Вижте Полша, Унгария… т.е. от една страна, наблюдаваме комерсиализирането на пазара, от друга страна, имаме много мощното желание на лидерите да включат държавата като управляващ.
Мисля, че интервюто на г-н Балтаков дава два много ясни сигнала. Първият е, че моделът на управление на директорите не се променя и това е нещо, което за съжаление трябва да констатираме. Надявам се да се променя моделът на управление на журналистите. Много по-важно е какво става с журналистите в един такъв междинен етап, защото сега отново БНР ще влезе в същия цикъл с и.д. директор, нещо, което, знаете, БНТ преживя, когато в рамките на една година беше увеличен мандатът на Вяра Анкова и това е време, в което, поне по мои наблюдения, се извършват доста от сделките например, които са необходими на определени кръгове в двете обществени медии, политическите интереси да бъдат натъкмени през този преходен период, още повече, че имаме и смяна на политическото статукво в България. Тъй че е интересно какво ще видим.“
Имаше ли подкрепа за генералния директор на БНР
Жана Попова: „Мисля си за третия показател, който изтъква г-н Балтаков за своята оставка – нямал бил подкрепа от журналистите. Веднага казвам, че това не е вярно. Може би г-н Балтаков не е усещал тази подкрепа в размера, в който той си е я представял, т.е. има разминаване между усещането и действителността. Това беше един от най-подкрепяните директори, а особено когато се случиха два важни момента – първият беше когато ГЕРБ в последния ден на парламента внесе проектозакон, който най-накрая би уредил как да се финансират обществените медии. Лично аз изразих подкрепата си, много мои колеги изразиха подкрепата си, имаше подкрепа от журналистическата гилдия. Не е вярно, че той не е бил забелязван в неговите действия, освен това в мига, в който беше намален бюджетът на БНР и управляващата партия не забеляза неговия протест, но въпреки всичко това, дори в този момент, съществуващите журналистически организации и сдружавания, макар и не на официален принцип, изразиха подкрепата си за неговия протест. Така че тук той не е прав.“
Вяра Ангелова: „Може би е прав в това, че журналистите в България са много разделени, демотивирани, разкупени, разграбени в буквалния смисъл на думата и в този смисъл голяма част от тях търсеха как да го уязвят, а не как да го подкрепят. Но имаше подкрепа и отвън. Само преди няколко месеца, да си спомним, че това е единственият директор, около когото се събраха работещите в БНР, а в ефира на програмите звучеше Let It Bе в знак на подкрепа именно на директора. Друга такава подкрепа към директор в историята на Радиото няма."
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме една впечатляваща дама и жена с излъчване на борец - афганистанката Сара Фаизи. Родена е в Кабул през 1988 г., в модерно мислещо, светско семейство, в което всички деца, независимо от пола, са образовани и работещи. Сара завършва университет и започва работа в частна банка. През 2014 г. ситуацията в..
Хлябът заема специално място в живота на българина, а думите "Никой не е по-голям от хляба" красноречиво говорят за неговата важност през вековете. В българската традиция обредните хлябове играят съществена роля, съпътствайки важни празници и обреди като Коледа, Гергьовден, Великден, както и житейски събития като оран и сеитба . Да омесим..
В рубриката "Разговорът" имахме удоволствието да беседваме със Стоян Терзиев – журналист от Радио Пловдив, поет, автор на пет поетични книги и носител на редица лирически награди, сред които престижната награда "Орфей" за цялостно представяне на едноименния поетически фестивал през 2021 г. Освен това Терзиев е автор на разкази, публикувани в..
В предаването "Нашият ден" Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа за нестандартната идея, вдъхновила създаването на конкурс за "тъп разказ". Според нея целта е да се предизвикат авторите да излязат от зоната си на комфорт и да създадат нещо, което едновременно да ги затрудни и заинтригува читателите...
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за изследване на потиснатите социални смисли – матрицата за социално сънуване . Методът е разработен през 1980-те години от британския изследовател Гордън Лоурънс. Той се основава на разбирането, че..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия)..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg