Какво предизвика кризата на недоверие в българския политически живот и дневния ред на гражданите – липсата на факти, „тричането“ на медиите, откровените лъжи в публичното пространство или приликите на кандидат-управниците с минали управления на страната?
Тази седмица пред „bTV“ Тошко Йорданов каза, че във в. „Дневник“ са публикували чатове на кандидата на "Има такъв народ" за правосъден министър Момчил Иванов с негова студентка.
Екипът на „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ разговаря със Станислав Балабанов и Тошко Йорданов от "Има такъв народ" в НС по въпроса защо са изгубили доверието си към "Икономедия" и изданията "Капитал" и "Дневник". Тошко Йорданов повтори твърдението си, че изданията на „Икономедия“ са жълто-кафяви и работят по подобие на „ПИК“ и „Блиц“ със същия аргумент.
Станислав Балабанов отговаря така:
"Тяхната медийна атака не е тайна за всички откога тече, особено след прочетената декларация от Христо Иванов от трибуната на Народното събрание. Стана ясно, че нещо не е наред там – в позицията на Христо Иванов, в позицията на конкретна група информационни сайтове. Просто е ясно, то не е тайна... Аз не съм ги нарекъл "кафяви медии", но те използват внушения и чрез внушения се опитват да атакуват неоснователно "Има такъв народ". Ситуацията вече е доста различна заради Демократична България и „Изправи се БГ! Ние идваме“, може би вече трябва да се прекръстят на "Ние си отиваме", защото те не са партии на протеста, а партии на интереса."
А Тошко Йорданов – така:
"Защото се приравниха до „ПИК“ и „Блиц“ – вадеха чатове (фалшиви) на Момчил (Иванов – бел.ред.) с някаква дама, която, на всичкото отгоре, каза след това, че това не е вярно. Момичето опроверга всичко, което излезе. Но не видях това нещо в тези медии. Просто станаха жълти медии... какво да направя... Питайте Иво Прокопиев защо е тази атака."
Предаването "Мрежата" естествено потърси коментара и на главната редакторка на в. „Дневник“ Велислава Попова.
Публикували ли са „Дневник“ въпросните чатове, които злепоставят Момчил Иванов и негова студентка
"Не се откриват в "Дневник" такива чатове, защото не сме ги публикували. Ако г-н Балабанов и г-н Йорданов бяха чели "Дневник", щяха да установят това. Възможно е, вече като политици, някой от екипа им да ги е заблудил. Ние не сме публикували тези чатове – дори не сме се занимавали с тяхното опровергаване.
Занимахме се с два други статуса на тогава номинирания за правосъден министър – единият се четеше като обиди към Демократична България – трябваше да бъде изяснено той казвал ли го е или не. Имаше един друг статус, който се разпространяваше във Фейсбук, пак представен от негово име, в който обиждаше "Дневник", "Капитал" и "Свободна Европа". И двата статуса ги проверихме през него. Наш репортер отиде, зададе въпроси и едва след като имахме неговия отговор, въобще публикувахме информация за това. Правя това уточнение, защото ми се струва много важно заради социалните медии, които се превърнаха в най-бързия начин на политици и на всички да изразяват позицията си. Всичко става много бързо. Много често медии, издания бързат да публикуват нещо, преди то да е проверено докрай.
Ние обикновено се опитваме, докато не проверим нещо, в което има съмнение в източника и достоверността, дори да се забавим, да сме го проверили. Случаят с г-н Момчил Иванов беше точно такъв. Ние се забавихме в представянето на тази информация, докато нямахме неговото обяснение. Смятам, че се отнесохме много коректно към твърденията на "Има такъв народ".
Това, което повече ме притеснява в чутото от г-н Балабанов и г-н Йорданов и сега пред вашето предаване, че те говорят за някаква атака на медия. "Дневник" прави най-ключовите неща, които се правят в журналистиката. Задаваме въпроси и често не получаваме отговори. Проверяваме факти и когато смятаме, че нещо е важно и касае обществения интерес, решаваме да го напишем. Не знам защо те обвързват тези атаки с декларации на Демократична България и т.н. Ще добавя само, че те ни обвиниха публично и в кулоарите, че сме разпространявали някакви внушения за техния друг кандидат за вътрешен министър Петър Илиев.
По случая за Петър Илиев и сигнала за това, че той е копирал неправомерно отчасти чужд научен труд, ние получихме сигнала още когато той беше първоначално номиниран за правосъден министър в първия кабинет с премиер Николай Василев. И работихме по проверката на тези факти – доста усърдно и упорито – трима души (двама от "Дневник" и един от "Капитал"). Когато се заговори, че Петър Илиев е евентуална номинация за премиер, започнаха да се появяват твърдения в социалните мрежи различни твърдения. Аз не вярвах, че той ще бъде сред номинираните отново, защото много се коментираше в професионалните среди – имаше ясни доказателства (ние с очите си видяхме дисертацията), че това е факт. Успяхме да намерим книгата на Петър Илиев. Също така четохме дисертацията на доц. Киселова. Докато не сверихме всичко, ние не публикувахме нищо. "Само факти", както призоваваше Слави Трифонов, затова и разследването за Петър Илиев се наричаше "Само факти – копирал ли е Петър Илиев от чужд научен труд".
По никой от кандидатите не сме се позволявали като медия да правим лични оценки или да използваме чути неща от различни хора в политическото пространство. Това, което силно ме притеснява, е че в момента сме в ситуация, в която чуваме хора на висши публични длъжности, от трибуната на парламента, да си разменят думи, които не би следвало да чуваме дори в някакъв спор на улицата... Този публичен език влияе на всичките взаимоотношения в обществото. А това е много опасно."
Как си обяснявате това недоволство към "Дневник" от страна на "Има такъв народ"
"Не знам. Притеснително ми звучи, че ИТН изведнъж влязоха в реториката на предишното правителство, което искаха "да изчегъртат". Такъв тип твърдения сме виждали в тези медии, които Тошко Йорданов нарича "жълто-кафяви". Нямам ясно обяснение защо ИТН влезнаха в това. Ние винаги сме отнасяли към предаването и към публиката им, отразявали сме ги, гостували сме им. И сега ги отразяваме – техните позиции, това може да се види в "Дневник". Не искам да го приема като свръхцеленасочена атака към една от малкото медии, които искат да останат и критични и аналитични към новата политическа конфигурация.
Бих попитала тях двамата (Йорданов и Балабанов – бел.ред.), като колеги журналисти, ако те би трябвало да отразяват ситуацията в "Шоуто на Слави", какво ли щяхме да чуем от тях?"
Чуйте повече от звуковите файлове.
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден", след Деня на застрахователя и връчването на годишните отличия в сектора, Коста Чолаков сподели своята гледна точка за застрахователната култура в България и за ролята на животозастраховането като средство за дългосрочна сигурност и финансова стабилност. Застраховането – обществена..
Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи, така и към чужденци, живеещи в столицата. Първото събитие от програмата е разходка на Витоша на 7 октомври . Защо темата е важна Проучвания показват, че с напредването на възрастта..
В последните дни България отново стана свидетел на мащабни наводнения по Черноморието – четирима загинали, стотици хора в бедствено положение, разрушена инфраструктура и нанесени щети по домове и обществени сгради. "Като някакво нелепо дежавю", казва д-р Иво Анев – преподавател в УНСС, експерт по логистика и устойчиво управление на риска,..
Повод за нашата среща днес е отминалият първи октомври – Световен ден на музиката! Религиозна музика на евреите, православните и мюсюлманите, макар че е различна по звучене играе централна роля в ритуали и празници на тези различни религиозни общности. Тя не само украсява богослуженията им, но и служи като средство за духовно извисяване и свързване с..
Амстердам възниква като рибарско селище през ХІІ век, след което се превръща в едно от най-големите пристанища в света. Днес столицата на Нидерландия впечатлява с комбинацията си от исторически забележителности, динамичен начин на живот и нечувана либералност. Туристите обикновено свързват Амстердам с квартала на червените фенери и марихуаната,..
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи,..
Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg