Какво е да слушаш на живо Андреа Бочели в родния му град Лаятико, ако не приключение? При това подправено с малко дъжд, глътка от виното на тенора и дъхоспиращ тоскански пейзаж. С радост ще ви разкажа от първо лице. Но първо малко история. Общинската управа преди двайсетина години прегръща идеята на певеца да създаде огромен амфитеатър за 10 хиляди души. Там най-известният местен жител поема два ангажимента – да е почетен председател на театъра и да гастролира всяка година в него в две вечери през лятото. В останалото време на поляната, заобиколена от кипариси цари тишина. От там и името Театро дел силенцио. Е, Андреа финансира и част от проекта, а на сцената с него пеят само близки на сърцето му хора. Така се ражда „Бочели и приятели“, като всяка година темата, обединяваща изпълненията е различна. Както и участващите музиканти.
Началото е през 2006 г., когато на сцената певецът е заедно с Италианския филхармоничен оркестър под диригентството на Марчело Рота. Второто издание, през 2007 г., става знаменателно с отменената репетиция, заради много силните ветрове предишния ден, и с гостуването на 14-кратния носител на Grammy Дейвид Фостър. Саксофонистът Kenny G е в своя абсолютен апогей, а в края на представлението Сара Брайтмън и Андреа Бочели буквално разплакват от възторг публиката с Time to Say Goodbye. Две години по-късно гост тук е Пласидо Доминго, който изпълнява в дует с домакина Nessum Dorma от „Тоска“ на Пучини! В следващите години заедно с Бочели на сцената излизат Катрин Дженкинс, Хосе Карерас, Дзукеро, а Джина Лолобриджида подарява бронзова скулптура на „душевадеца Андреа” на градчето в деня преди концерта на 2010 г.
Ковидът малко е прекроил продажбата на билети, която е само онлайн, но на уречената дата от Сиена, Пиза, Сан Джиминиано и Флоренция тръгват хиляди автомобили. Макар шосетата в тази част на Тоскана да са двулентови, предвкусвайки пиршеството за душата никой не нервничи в километричните задръствания. Организацията също спомага за доброто настроение. Доброволци и полицаи насочват онези, които нямат разпечатани билети към усмихнати момичета, които чевръсто намират точния плик със заветния документ. Други ориентират автомобилите към двата огромни паркинга. Трети мерят температурата на влизащата публика. Атмосферата в театъра е приятелска и отпускаща. Между редовете има достатъчно място за санитарната дистанция. Десетки химически тоалетни откликват на съответната нужда, а приветливи капанчета продават от виното, произведено от брата на Бочели, местен сладолед, спечелил световното за десерти през 2009 година и изстудена диня.
Мястото за театъра е избрано неслучайно на хълм, за да се разгърне златистия пейзаж на полята на Тоскана. Архитектите създават и изкуствено езеро, което придобива приказен вид от магията на музиката. Както чувате, целунат е всеки детайл, но дори Бочели не може да заповядва на времето. Тъкмо музикантите под палката на Стивън Меркурио довършиха увертюрата и започна да ръми. Логично бе да предпазят инструментите си и напуснаха тичешком. С надеждата дъждът да се смили, Андреа покани на сцената жена си Вероника, която се представи като неговия най-добър приятел. А запознати биха добавили и талантлив мениджър, превърнал марката „Бочели“ в милионна империя. Дългоногата дама разказа за добрите дела на фондацията им, а в първите редове на публиката ревностно ръкопляскаха щедрите и състоятелни хора, платили по 1500 евро за честта към концерта да получат и задушевна вечеря с маестрото. Приходите отиват за вода, храна и образование за децата на Африка. Ръмежът се оттегли, за да отстъпи място на сцената на самия Бочели и хващащия за сърцето баритон Джанфранко Монтресор.
Гонитбата с дъжда завърши в полза на природната стихия, но тенорът предпочете да отдаде дължимото уважение на публиката, стекла се от цял свят. Арията „Ла донна е мобиле“ се преплете с песни на „Рики е повери“ и „Бийтълс“. Емоционалната кулминация настъпи когато певецът покани на сцената 9-годишната си дъщеричка Вирджиния и заедно изпяха песента на Ленард Коен „Алилуя“.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават организаторите. "Тази изложба е плод на двугодишен труд. Идеята се роди, тъй като аз съм любител..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg