Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Диви роднини

Тученица
Снимка: Wikipedia

Обикновено не ги забелязваме или ги скубем и плевим, когато са в градината ни. Става въпрос за дивите растения, предшественици на много от познатите ни културни видове, които използваме днес за прехрана.

Дивите растения обаче, се оказват важен фактор за запазване на хранителната сигурност в условия на променящ се климат и нарастващо население.

Знаем от историята какви рискове крие монокултурното земеделие и колко уязвимо може да бъде то.

А всички модерни култивирани видове са еволюирали от диви предци къде с естествен отбор, къде чрез селекция.

Дивите роднини – Crop Wild Relatives (CWR) са всички видове, които се срещат в природата и които до известна степен са генетично свързани с ядливи и фуражни култури, лечебни растения, подправки, декоративни и горски видове, използвани от човека.

Дивите слънчогледи например могат да се адаптират към много по-студени или горещи условия от полските си братовчеди, но в същото време те са достатъчно близки генетично, за да могат да се кръстосат, а процесът не изисква генно инженерство.

Друг любопитен пример, който споделя Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в Тюбинген, е как в Европа и България използването на подложки от диви (американски) видове грозде се оказва спасяваща стратегия след опустошаването на десетки милиони декари европейски лозя от дребния вредител филоксера през 60-те години на 19 век.

Радина изтъква и една неочаквана полза от модите в храната и интереса към позабравени ядивни видове и сортове от рода на киноа, булгур, тученица, манголд и пр.

Чуйте разговора с нея за мерките, които трябва предприемем и за ключовата роля на биоразнообразието в среда на променящ се климат.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кръвната група на човека е генетично определена и не се променя

Учени откриха нова кръвногрупова система – MAL – разрешавайки медицинска мистерия, която озадачава експертите от 1972 г. насам. Изследването, ръководено от NHS Blood and Transplant и Университета в Бристол, идентифицира генетичната основа на антигена AnWj, отбелязвайки 47-ата известна кръвногрупова система. Очаква се откритието да намали риска..

публикувано на 27.01.25 в 10:10

Как ще продължи да функционира нормално Атанасовското езеро

Вече 12 години в Бургас се отбелязва специалният зимен празник на Атанасовското езеро и се празнува неговия имен ден на 18 януари – Атанасовден. Различни прояви всяка година привличат интереса на гражданите – полумаратон "Атанасовско езеро", викторини, книгата "Полет в солта", наблюдения на птици, телевизионни участия и други...

публикувано на 25.01.25 в 10:10

Мира Баджева: В Южна Луангва снимах лъвица от метър разстояние

Опитайте се да обуздаете завистта си, когато научите, че през последните три месеца журналистката Мира Баджева е обиколила Земята два пъти и малко. Сметката е проста. Според НАСА обиколката на нашата планета е 40 075 км в най-широката ѝ част при екватора, а Мира е навъртяла 87 000 километра предимно из Африка и Азия с щипка Канарски острови за..

публикувано на 25.01.25 в 08:40

Как се възпитават добри хора и отговорни граждани чрез оценка за дисциплина и глоби за родителите

Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование. На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което..

публикувано на 24.01.25 в 17:05

Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН

Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН. Изложбата представя над 120 експоната от 29 музея, обявява директорът на Националния археологически институт с музей при БАН. Експозицията ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната от идеите е да бъде един от акцентите през юли по време на сесиите на ЮНЕСКО в България. "Целта..

публикувано на 24.01.25 в 15:50