Актуализацията на бюджета поставя под въпрос модела на пенсионноосигурителната система

Актуализацията на бюджета на Държавното обществено осигуряване, кризисните мерки и пенсионната реформа са основни акценти през седмицата.

Какво ще получат пенсионерите и какви са посланията на политиците през изминалите дин?

Темата коментира в “Нашият ден“ Щерьо Ножаров, икономист, преподавател и икономически съветник от Българската стопанска камара.

Актуализация на бюджета и рискове

“Лично за мен крие много сериозни рискове. На първо място, говорим за увеличаване на минималния размер на пенсията, минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Според мен там е основният риск. Може да се каже, че той е капката, с която чашата прелива, защото в годините в пенсионния модел са правени много хаотични реформи и към момента той е много деликатен.

Така че сегашната актуализация на бюджета въобще поставя под въпрос запазването на съществуването на настоящия модел на пенсионно-осигурителна система.

Дори в момента тя е досубсидирана от данъци в размер на около 50%. 50% в пенсионноосигурителния модел идват от субсидии от данъци. Ние плащаме два пъти. Веднъж с осигуровки, веднъж с данъци.

В публичния дебат не се взема предвид, че трябва да добавяме и осигуровките на държавните служители. Те се поемат от бюджета. При което този процент на досубсидиране с данъци в системата стига 60%.

Сега вече стигаме до минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, предвиден да се вдигне на 370 лв. от 25-и декември.

Проблемът

Проблемът е, че на практика близо около 60% от пенсионерите ще получат еднакви пенсии. Като значително ще се скъси разликата между минималната и средната пенсия. Минималната рязко ще се доближи до средната.

Предвид, което всеки един българин, който получава среден доход, ако се осигурява на него в бъдеще ще получи близка до минималната пенсия. Какъв е интересът му да се осигурява на реалния си доход?

Така в рамките на около 5-7 години след това действие, дофинансирането на данъци в системата може да нарасне до реални и фиктивни 70%, ако тук взимаме предвид и бюджетните служители, чийто осигуровки се поемат от данъци, което напълно обезсмисля съществуващия пенсионно-осигурителен модел, който би следвало да е с осигурителен принос на лицата.

Излиза, че осигурителния принос в него ще бъде незначителен – около 30-35%. И започваме да говорим за съвсем друг тип пенсионно-осигурителна система, базирана върху финансиране от данъци. Това е огромният риск на приетото решение.

Допълнителните 120 лева

Тук не коментирам тези допълнителни, антикризисни 120 лева. За мен основният проблем е скъсяването на разликата между минимална и средна пенсия с отскока, който е директно от 300 на 370 лв. и сегашното състояние на системата, която е дофинансирана от данъци.

Ако се вземат предвид осигуровките на бюджетните служители, хората плащат даже три пъти – веднъж осигуровки, веднъж през данъци да се досубсидира системата и още веднъж и за държавните служители, което поставя под въпрос съществуването на такъв тип осигурителен модел.

Срокът на живот на този пенсионно-осигурителен модел в реформа

Според мен ще подлежи нов дебат и за реформата. Имаше няколко предложения – преизчисляване спрямо референтна година 2018. Имаше едно и по отношение на 2019 г.

Трябва стратегически дебат за този модел, тъй като в годините са предприемани хаотични действия.

За мен животът на това решение е до 25 декември, когато би следвало да се проведе един сериозен дебат, който да е свързан с бюджета за 2022 г.

Реалното увеличение от 2022 г. няма да е с 12,5%, а реално с 18% заради прилагането на т.нар. "швейцарско правило", при което имаме ежегодна актуализация, която е около 5,5-5,6%.

Кумулативното увеличение за 2022 г. като натиск върху бюджетните разходи ще е с 18%, което реално ще доведе до финансова тежест за бюджета не за 1,3 млрд., а за 19,9 млрд.

Ако запазим добавките от 120 лева – става 2,5 млрд. за 2022 г.

Казвам го, защото изглежда всички забравяме, че сме в условията на дефицитен бюджет. Когато се разпространи медийно новината, че има повишена събираемост на приходите, всички решиха, че имаме достатъчно приходи.

Дефицитният бюджет не може да продължи дълго, да бъде продължен в годините. Разходите, които се създават в момента са с трайни последствия. Още за 2022 г. БНБ предвижда 0,8% инфлация в прогнозата си от юни.

Настоящото решение създава отделен натиск върху бюджета, освен че поставя под въпрос съществуващата пенсионно-осигурителна система.

Антикризисните мерки

Никой няма против антикризисните мерки и тези допълнителни пари, доколкото те са с временен характер. Но под формата на антикризисни мерки наблюдаваме опит за стратегическа реформа на системата.  И предвид факта, че тя не е със стабилна основа, бърз и необмислен опит за реформа може да я срути.

Чуйте Щерьо Ножаров в звуковия файл.