Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христофор Караджов: Журналистите имат голяма вина за настроенията срещу ваксините

Снимка: sbj-bg.eu


Защо в САЩ е възможна присъствена академична година на фона на пандемията, какво е отношението на американците към ваксините и как американските медиите повлияха на хората, за да се ваксинират, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ?

В моя универистет - California State University Long Beach, при нас има изискване студентите да са ваксинирани, ако искат да участват в присъствени лекции и да бъдат в кампуса. Също така, макар и ваксинирани, трябва всеки ден и студените, и преподавателите да попълват един въпросник, в който отговаряш на въпроси как се чувстваш, имаш ли температура, бил ли си в контакт с някой с Ковид. Това, което ми направи впечатление сред нашите студенти конкретно, защото това е щатски университет, има около 36 хил. студенти, над 99% се ваксинираха при положение, че имат възможност да получат изключение от ваксината по здравословни или религиозни причини. В училищата в Калифорния например това го няма - това с религиозните причини. Много малък брой студенти, може би под половин процент, даже 0.4% са избрали религиозно изключение, за което те всъщност само трябва да кажат, че религията не им позволява да се ваксинират. Много малък брой избраха това, което показва, че студентите искат да бъдат ваксинирани. Те дори да не са ваксинирани, пак биха идвали в часове, но трябва да се тестват два пъти седмично. Тестовете и ваксините са безплатни. Тоест, ако някой не иска да се ваксинира, би могъл да не се и пак да идва. Но въпреки това не го правят. Преподавателите също са задължени да са ваксинирани. Другото е, че преподаваме с маски, студентите са с маски вътре в класната стая, а и много от тях и навън.“

Има ли убеденост, че трябва да се ваксинират

Масово. В академичните среди е масово. Има разбира се антиваксърски настроения. Тези неща, както много други тенденции, са тръгнали от САЩ, но в академичните среди има много по-голяма степен на доверие към науката, към експертите, към здравните власти. Понеже статистиката за ефективността на ваксините е доста убедителна, дори с Делта варианта.

Медиите и информираността за ваксините

Това е сериозният проблем, който наблюдавам сред медиите в България - че просто се дава думата на абсолютно всякакви гласове с презумпцията, че всяко нещо има две страни. Но не, понякога няма две страни. В науката има спорове, има проценти, вероятности, както е с ваксината. Дали ще е ефективна 95%, дали 90%, дали 60%, това е въпрос на вероятности, но мнението на квалифициран епидемиолог, вирусолог, пулмолог, доктор по спешна медицина не е същото като мнението на Пешо и Пенка от Фейсбук. Те са хора, но не са равностойни като специалисти. В България имам чувството, че се дава думата на всякакви врачки, гадателки, хора, които търсят бързи пътища на популярност, без да имат подкрепата на фактите и т.н. Това се получава според мен.

За мен също така е загадка защо Мангъров има толкова телевизионно време, или Чорбанов има толкова телевизионно време, а не експерти на световно ниво. Може би защото са популисти, може би защото по някакъв начин това се харесва на някаква част от обществото. 

За мен мантрата, че всяка тема има две страни е абсолютно порочна, тя е някакъв механистичен подход към журналистиката, който не предполага никакво мислене от страна на журналистите, никакво критично мислене. Целта на журналиста не е да бъде експерт по всичко, но да разбира как намира хората, които са експерти в областта. Споменахме Мангъров. Аз не искам да говоря за отделни хора, но едно бързо търсене на публикациите му в областите и темите, за които говори - нула. Просто няма такива. Защо ще интервюираш човек, който може би е добър педиатър, но няма публикации в областта на ковид и ваксините? За мен това е непонятно. Резюметата на хората имат значение за това кой нещо е постигнал в една област и кой е просто лапацало. Защото има много чаровни приказвачи, но какво от това? Журналистите имат голяма вина.

Хората против мерките

Хора, които не са съгласни с мерките има навсякъде, има ги и тук, включително и хора, които са с автоматични карабини в ръка бяха влезли в парламента в Мичигън да протестират срещу затварянията в щата. Тук, в иначе либерална Калифорния, също ги има. Но ето какво се случва на един ресторант, да речем в Лонг Бийч, който отказва да спазва мерките, отказва да налага използване на маски - получават предупреждение, а на втория месец градът им взима разрешителното за извършване на ресторантска дейност и го затварят. Никой не е пролял сълза за това място, всички спазват правилата. Дали тези мерки работят 50%, 70%, 80%, със сигурност нищо не работи 100%, но те не са мерки, които са страшно тегави. Аз преди седмица бях за пръв път на концерт на закрито. Проверяват ваксинация, проверяват тест за Ковид на влизане, капацитетът е донякъде ограничен в залата, има хубава вентилация, всички са с маски. Беше пънк рок концерт, не класическа музика, но никой не се оплаква, всички сме щастливи, че сме там, че се пазим един друг, за да не се окаже, че след три седмици в интензивните отделения ще има толкова приети, че да трябва пак всичко да се затвори, да стоим по къщите. Никой не го иска това.“

Съмнението

Мисля, че много лесно се посява съмнение. Особено по теми, при които хората могат да изпитват някакъв страх - теми за здравето, теми за децата. Това са теми, при които дори мъничко съмнение да посееш, когато останалта част от информационната кампания е лоша, хората естествено се объркват. Няма достатъчно знания, има объркани послания от политиците, от медии. Отделно от това има съвсем съзнателни дезинформационни кампании. Дори един от адресатите, който смятам, че работи в тази посока е една наша близка и братска държава, която ни е освободила. Отделно има политически партии и политици, които експлоатират темата, защото смятат, че им носи някакви дивиденти. В случая точно това прави партията на Слави Трифонов. Виж колко смесени послания дойдоха от там. В някакво интервю г-н Трифонов казва "аз се ваксинирах, трябва да се ваксинираме", а дясната му ръка казва "не, това ваксините са бошлаф, мерките не трябва да ги има". Абсолютно объркани послания. Още по времето на Бойко Борисов посланията бяха объркани - държавата от една страна ти казва "затваряме всичко", а в същия момент премиер министърът се появява с маска свлечена на брадичката и говори, плюе и прегръща разни хора. Ситуацията е някаква пълна мешавица. Няма единна информационна кампания, без достатъчен брой отговорни медии, отговорни журналисти, които да си свършат работата, а не просто да бъдат микрофони и рупори за всякакви приказвачи, активна дезинформационна кампания с тролове, с фалшиви профили.“

Кой срещу кого воюва

Тези, които имат интерес от всякакъв вид дестабилизация. Това могат да бъдат политически партии, които залагат на полулизма, защото популизмът се подхранва от дестабилизацията. И пак - сили, които не искат да имат някакъв коректив в света. Една от политиките на Русия в това отношение е, че те създавайки объркване, за тях се освобождава територия, защото никой няма сили да се занимава с тях, защото има много други проблеми. Много по-лесно се руши отколкото да се създава. Много по-лесно е да убедиш хората да се страхуват от нещо, отколкото да им кажеш: "цял живот сте се ваксинирали, израснали сте в общество с много стриктни и широки ваксинационни програми, и да - стигнали сме до тази възраст, защото ние и нашите родители сме били ваксинирани навреме, и затова нямаме туберколоза, шарки и т.н."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Искаме ли да прогледнем?

"Прогледай, твоята вяра те спаси", казва Господ Иисус Христос на един нещастен слепец в евангелското четиво, посветено на йерихонския слепец. Когато Христос призовава Йерихонския слепец при Себе си, Той го пита: "какво искаш да ти сторя?"... И той отвърнал: "дай ми да прогледам!" Той съзнава своята телесна слепота, а ние в по-голямата си част не..

публикувано на 01.12.24 в 09:25
Искра Стоилова

В семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови

В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..

публикувано на 30.11.24 в 08:35
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Дигитален портфейл за цифрова самоличност в ЕС

Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..

публикувано на 29.11.24 в 14:45

Майка, мигрант и предприемач: Анна и сладкият ѝ успех

Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..

обновено на 29.11.24 в 14:34
съдия Марияна Кънчева

Личните данни в правото на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..

публикувано на 29.11.24 в 12:45