Влизате в красивата барокова сграда и на стълбите ви посреща костюмът, който е носила Гена Димитрова в операта „Турандот“. Минавате няколко стъпала и виждате режисьорския стол на прочутия домакин в Международният център за сценични изкуства „Франко Дзефирели“ във Флоренция.
Внушителната постройка, в центъра на тосканския град е предоставена на големия творец за 29 години срещу символичен наем и преди е била съдебна палата. Културното средище с обща площ 3700 кв.м. е осъществената мечта на Дзефирели, чиято 70-годишна кариера включва изумителни върхове в операта, театъра и киното.
Посетителят влиза от зала в зала и пред погледа му се редуват снимки и плакати, сценични костюми и лични вещи, награди и безценни книги. Самият Дзефрели приживе е разделил експозицията тематично като подлудил всички с капризите си, докато постигне търсеното съвършенство.
Какво ли само няма там?! Над 250 творби, сценични проекти, рисунки, скици, костюми, работни дневници, сценарии, писма, отзиви от пресата… А творчеството му е наистина чудовищно голямо за един човешки живот – повече от 100 оперни и 31 театрални постановки, близо 20 филма.
Гостът е поканен в неговия съзидателен свят. Украсата в залите предава чрез творбите на Дзефирели атмосферата, в която се ражда и изгражда един спектакъл. Всички снимки са придружени от надписи (на италиански и английски), с дата, място на действието, име на изпълнителите. А те са като Библия на звездите.
По стълбите, които водят към първия етаж на музея изпъква историческата сценография за „Троил и Кресида“ от Шекспир – дебютът на Дзефирели като художник в постановката на неговия ментор Лукино Висконти за „Маджо музикале фиорентино“ (1949).
Целият артистичен живот на Маестрото се разгръща пред очите ни: младите години във Флоренция; срещата и сътрудничеството с „Червения дук“, както са наричали Висконти, дебютът в Ла Скала в Милано; първите успехи в САЩ - откриването на новата Метрополитън опера в Ню Йорк (1966) с „Антоний и Клеопатра“.
За жалост, в раздела „Дзефирели и операта“ не се вижда нито един български изпълнител, но специална зала е отделена за Мария Калас. Той я режисира в шест италиански опери в продължение на десет години. Гръцкото сопрано се оттегля от сцената, но италианският творец я убеждава да се завърне. Последната ѝ поява е в „Тоска“ (1964), историческата постановка в Лондонския „Ковънт гардън“, на чиято премиера присъства кралица Елизабет II. За 25-ата годишнина от смъртта на Калас Дзефирели прави филма „Калас завинаги“ („Callas forever“) с Фани Ардан и Джеръми Айрънс.
„Дзефирели и театърът“ ни превежда из богатата и дългогодишна кариера на режисьора с постановки на Шекспир както в Италия, така и в „Олд Вик“ в Лондон, с пиеси на Джовани Верга и Едуардо де Филипо. Снимки и писма напомнят за личното приятелство на Дзефирели с големите драматурзи на ХХ век Едуард Олби и Артър Милър.
В раздел „Дзефирели и киното“ научаваме, че многоликият талант се е изявявал и като актьор. Безспорно, изключително важна за шеметната му кариера е работата като асистент-режисьор на Лукино Висконти в „Земята трепери“, „Най-красивата“, „Чувство“. По стените на залите са окачени безброй снимки от най-значителните филми на Дзефирели, между които „Ромео и Жулиета“ и „Исус от Назарет“, могат да се видят не само откъси, ами (ако наблизо няманикой) и да се докоснат част от костюмите. Кой не би искал да погали коженото палто на Шер от „Чай с Мусолини“?
Бравурният финал на музея е в мултимедийната зала „Ад“. Там чрез дигитална техника оживяват скиците и рисунките, създадени за филм през 70-те години на ХХ век по Дантевата „Божествена комедия“. Продукцията остава неосъществена, поради липса на средства, но от нея са останали 55 рисунки на режисьора. Данте, в представата на Дзефирели изглежда като Дъстин Хофман.
Личната библиотека на маестрото наброява около 10 хиляди тома с редки издания. Човек може да надникне и в кабинета му, пълен със спомени и класически произведения на изкуството.
Когато очите и съзнанието на посетителя са преситени от красота, слава и светски блясък, неизбежно стомахът започва да протестира от глад. И за това има лек – на партера е разположен очарователен ресторант, в който можете да опитате всички италиански гозби, с които Франко Дзефирели е глезил певците и актьорите си. Ако искате да гледате шарения свят на Флоренция – изберете маса на стълбите пред музея. В случай, че предпочитате тишина и уединение – вътрешният двор със скулптура на полегнало куче е вашето убежище. И да не забравя – Тоскана е известна като региона, където се произвежда популярното Кианти. Ако ще си поръчвате вино, нека да е червено.
Снимки: Магдалена Гигова
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Д-р Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология SCB Europe. "Това е едно признание за моята работа, но това е признание за целия екип на БДЗП. Опазването на..
Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..
"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..
21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..
Хилда Казасян е новият носител на Наградата "Аполон Токсофорос" на Празниците на изкуствата "Аполония" – 41-во издание. На 29 август в Амфитеатър..
В столицата предстои да се появи ново пространство, което обещава да промени начина, по който възприемаме изкуството. През септември в София ще отвори..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg