Обучението – не просто присъствено, а и смислено

В тревоги и притеснения как ще започне учебната година в условията на пандемия като че ли оставихме на заден план разговора за това, какво и как се преподава и учи в средното ни училище. А той е важен не само днес и за нас, но и за бъдещето на децата ни и на държавата, в която бихме искали те да живеят щастливи и реализирани.

Дали ще е присъствено или дистанционно, ученето трябва преди всичко да развива потенциала на младите, да им дава не остаряла или излишна информация, а умения за боравене с информацията, за самостоятелно мислене и преценка на обстоятелствата, за самоусъвършенстване и пълноценно общуване с другия и още чудесни неща, към които поне на думи се е устремила образователната ни система според политици, министерски експерти и чиновници. Дали обаче това наистина е така и колко бързо се модернизира училището.

Ако за всички учебни предмети забавянето или симулирането на реформа е вредно и непродуктивно, то за предмета „български език и литература“ е фатално. За много деца невладеенето на езика и липсата на гъвкав подход към нуждите им е основна причина да се откажат изобщо от учение. За много други „материалът“ по български и литература е досадно заучаване на граматически определения и клиширани псевдоанализи на набор от „задължителни“ литературни произведения. За щастие останалите, случили на самоотвержени, талантливи и вдъхновени учители, все пак излизат от училище с добра езикова култура, умения за устно и писмено изразяване, четящи и ценящи литературата.

Дали новите учебни програми за някои от класовете и частичните промени в изпитните формати са достатъчно решителна и съществена стъпка към коренната промяна на самата концепция за обучението по български език и литература, която очевидно е належаща. Имат ли учителите достатъчно свобода да избират какво и как да преподават на учениците си според конкретните им потребности без да се чувстват „притиснати“ от общите стандарти и изпитни формати. Къде намират подкрепа в търсенето на верния път към умовете и сърцата на толкова различните днешни деца.
За това разговаряме в предаването „За думите“ с учителки по български език и литература, за които преподаването и работата с учениците е призвание и любов – Анна-Мария Етова от ЧСУ „Св. Георги“, София, Нора Баланска от СУ „Сава Доброплодни“, Шумен, Цветелина Маринова от СУ „Емилиян Станев“, Велико Търново и Розалия Мицева от Обединено училище „Йордан Йовков“ в „Арман махала“, Пловдив.