Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Морски сополи“ задръстиха Мраморно море

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Плътни плаващи петна, гъста, мръсна и зловонна пяна - гигантският цъфтеж на морски водорасли задръсти Мраморно море.

Явлението, красноречиво наречено „морски сопол“ предизвика катастрофа в турската част на Мраморно море. Цъфтежът на водораслите изсмуква кислорода от водата, обричайки на смърт рибата, коралите и всички останали морски обитатели. На свой ред те гният, образувайки слуз - така цикълът се затваря и замърсяването се разраства.

Мраморно море има проблем с т.нар. „морски сополи“ още от 2007 година насам. Но положението никога не е било толкова сериозно. Измерванията сочат, че на места шлаката достига до 30 метра на дълбочина, частично дори до самото морско дъно - невиждани досега нива.

Причините за проблема са свързани със затоплянето на климата и най-вече замърсяването с отпадъци от промишлеността и земеделието.

Турските власти взимат мерки и „изсмукват“ мръсната пяна с гигантски прахосмукачки, но това не е достатъчно да реши проблема.

Турското правителство планира да обяви Мраморно море за защитена територия. Целта е замърсяването да се ограничи, а крайбрежните градове и корабите да започнат да преработват отпадните си води, а не да превръщат морето в „клоака“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35

"Музейко" – епизод 2: Минало

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..

публикувано на 18.11.25 в 16:35
проф. Албена Накова

Критичните и стратегическите суровини – преработване и добив

В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..

публикувано на 18.11.25 в 10:10
Д-р Николай Шарков

Приемственост, диалог, гарантиране на широк достъп до стоматологични услуги...

Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...

публикувано на 17.11.25 в 15:10