Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България се доказва като европейски лидер в защитата на своите вековни гори

Снимка: Ани Петрова

Златица стана деветата община в България, която ще полага грижи за своите стари гори. Общинският съвет на града взе решение 350 хектара горски площи да бъдат поставени под защита като „гори във фаза на старост“. Този успех идва благодарение на целенасочената и интензивна работа на природозащитната организация WWF - България с представителите на общината. Обявените за опазване стари гори представляват 7% от всички общински гори на Златица. Те са съставени предимно от бук, зимен дъб и цер със средна възраст между 100 и 170 години.

„Старите гори са естествен резервоар за генетичен материал и зона на спокойствие за много видове, чието съществуване е в пряка зависимост от горските екосистеми. Основната заплаха за старите гори е извършването на дърводобив, което променя драстично техните характеристики и води до изчезването на обитателите им – голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като например белогърбият и трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът алпийска розалия и широкоухият прилеп. Освен това човешката намеса в старите гори води до нарушаване на водоохранните и противоерозионните им функции“, казва Нели Дончева, главен експерт в практика „Гори“ към WWF.

Опазването на старите гори е една от най-важните мисии на WWF в България. През последните години природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира близо 8200 ха стари гори. Повече данни за тях WWF публикува на своята публична GIS платформа.

България и ролята ѝ в опазването на старите гори

България е една от малкото европейски държави, в които все още има запазени обширни територии с вековни гори. Тази даденост ни дава възможност да сме водеща страна както в опазването на биологично разнообразие, така и в предлагането на приключенски туризъм сред дива природа. Площта на слабо повлияните от човека вековни гори в България е не повече от 4-5% от всички гори в страната (при средно 1% в Европа) или около 150 000 - 200 000 ха.

Обединените усилия на неправителствения сектор и на институциите доведе до обособяването на 110 хиляди ха държавни гори като „гори във фаза на старост“ в екологичната мрежа „Натура 2000“ през 2016 г. Идеята се хареса и на девет български общини, които също обявиха за защитени старите гори на тяхна територия. Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица вече пазят общо 1150 хектара стари гори. WWF призовава и останалите общини в страната да последват техния пример.

Кои гори са стари?

Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Освен, че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение както за хората, така и за поддържането на среда на живот в условията на климатични промени.

Единствено в старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори отнема приблизително между 160 и 230 години. Те се характеризират още и с наличието на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане.

Днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради липсата на пътища или стръмен релеф. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.

Нели Дончева,главен експерт в програмата „Гори“ на WWF:

Стари гори се наричат горите, които човек лесно може да си ги представи като гори от приказките – това са гори със стари дървета над 100-150 години, високи, с дебели стъбла.

В старите гори има разнообразна структура – има участъци, в които се виждат големи паднали дървета, мъртва гниеща дървесина – това е много характерно за старите гори и е особено важно за биоразнообразието, което се среща тама, за редица видове гъби, мъхове, лишеи, за много насекоми, но също и за някои интересни представители на птичето царство – например кълвачите и совите.

Старите гори са едни от последните кътчета дива природа слабо повлияни от човека и затова трябва да полагаме всички усилия и грижи да ги опазим.

Опазването на старите гори често се състои в това те да бъдат изключени от дърводобив и там да бъдат забранени човешката намеса и човешките дейности. Това е напълно достатъчно – да ги оставим тези гори  на естествените природни процеси, които се случват в тях.“

На колко години трябва да бъдат дърветата в една гора за да бъде наречена стара?

„Различните дървесни видове остаряват по различен начин. Някои остаряват по бързо, а други по-бавно.

Няма как да сравняваме биологията и физиологията, има разлика в различните видове дървета – те стареят различно.

Например бялата топола, чертата топола, бялата върба, елшата са по-кратковечни видове – те остаряват по-бързо.

Затова рядко можем да видим представител на черната топола на повече от 100 години. Този дървесен вид остарява много по-бързо в сравнение с видове като: летен дъб, черна и бяла мура, обикновен смърч, бук, бял и черен бор, за които фазата на старост настъпва по-късно. Могат да се видят такива дървета на възраст над 200 години.

Неслучайно Байкушевата мура е определена като възраст на 1300 години. Тя е представител на вида черна мура – ендемичен вид за Балканите.

Затова не възприемаме единствено възрастта на дърветата като критерий за определяне на една гора във фаза на старост. Разглеждат се и други процеси – това тя да е максимално близко до естествената гора – в нея човешката начеса да е била минимална. Освен това в нея трябва да има хетерогенност, разнообразие – да има и млади дървета. Присъствието на мъртва дървесина е също важен фактор за това една гора да бъде определена като гора във фаза на старост, също и количеството мъртва дървесина там е много по-голямо отколкото в други гори.

Критериите са определени от хората, които се занимават с науката горска екология. Не може само по средната възраст да се каже, че една гора е стара.“


Защо България е лидер по опазване на горите във фаза на старост?

В България 110 000 ха са гори във фаза на старост за опазване. Това представлява около 6-7% от всички гори в страната.

„В тях има и планински гори и равнинни гори, в тях влизат и държавни гори от мрежата НАТУРА 2000, във Витоша също има такива гори, които са включени в тези хектара. отделно са горите които се опазват в строгите  като защитени територии като резерватите и националните паркове, те възлизат на 78 000 ха.

България успя чрез природозащитни организации, учени и лесовъди с промени в подзаконови нормативните актове изработи механизъм за обявяване на горите във фаза на старост и по този начин ние отговаряме на очакванията  Европейската директива за местообитанията.


Този акт е и в изпълнение на новата стратегия за биологичното многообразие в Европа и на новата горска стратегия за Европа, която ще важи до 2030 г. Тя изисква страните членки на ЕС да предприемат действия за опазване на първичните и старите си гори. Общата цел е за защита на най-малко 30% от територията на ЕС при ефективен режим на опазване от които 10% от земите с гори в ЕС следват да бъдат поставени под строга защита.

В България всички защитени територии са 5% от територията на страната.

В другите държави подобни стъпки не са предприети. Там лобитата на дърводобива не са допуснали стопански гори да бъдат изключени от дърводобив, както  направихме ние в България с тези 110 000 ха гори във фаза на старост.

Тези гори във фаза на старост са изключени от дърводобив. В тях няма да се извършва дърводобив.

WWF започна програма за мониторинг на горите във фаза на старост, първите ни проучвания бяха през май - юни в Югозападното държавно предприятие, проверихме 30 гори във фаза на старост и за щастие в тях нямаме незаконен дърводобив, нито бракониерска сеч. Продължаваме с мониторинг и на други стари гори в страната.“



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36
Сградата на Българската академия на науките

Петдесет и седем учени от БАН са сред първите 2% топ световни учени

Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..

публикувано на 13.10.25 в 14:45
Пламена Николова

Пламена Николова: Системите за ранна грижа много често са свързани със скрито насилие срещу децата

Пламена Николова е образователен експерт, ръководителка "Ранно учене" към Фондация "Райз България", ангажирана с ранното детско развитие и образование. Преди това е директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата. В рубриката "Всичко за образованието" тя гостува по повод сигнала за тежко насилие над дете от учителка в детска градина..

обновено на 13.10.25 в 11:14