Роден е на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1968 г.
През 1964 – 1968 г. е редактор във в. „Народна младеж“, а през 1968 – 1975 г. работи във в. „Стършел“. От 1975 г. е драматург на Държавния сатиричен театър в София.
За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. „Средношколско знаме“. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“.
Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката.
През 90-те години има своя постоянна колонка във в. „Стандарт“.
Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.
Темата коментира в “Нашият ден“ актьорът Славчо Пеев, който е участвал в почти всички комедии на драматурга.
“Пазя спомена за едно момче. Остана си момче до края. До края гледаше на света като едно дете.
Много беше точен към нещата, които стават, към всичко, което ни заобикаля. Винаги сериозен, сериозен, ама сериозен, а той се шегува. Невероятно чувство за хумор! Така е и в неговите пиеси.
Има ли последователи
Има доста хора, които взимат едно или друго от Стратиев. Много хора го смятат за свой учител. Той научи на истина цяло поколение. Да се казва това, което е, а не измисленото. В такива моменти в страната, в които това беше невъзможно.
Най-яркият спомен
Спомням си как ритнал една гума на самолет, който не успял да излети. След това дошъл пилотът на самолета и той също ритнал гумата и казал – “ще ми литнеш ти, ще ми литнеш“. Успели да излетят и пилотът на слизане му казал – “добре, че ритна ти гумата, точно ти, иначе нямаше да излети“.
Каква пиеса би написал сега
Това щеше да бъде най-абсурдната пиеса според мен, защото живеем в едно объркано абсурдно време.
Чуйте Славчо Пеев в звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата –..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg