Пауталия, Велбъжд, Градът на императорите… Като всеки български град, разположен върху земи с хилядолетна история, и Кюстендил има много имена. И богатства – лечебна минерална вода и здравословен климат, красива природа и прочут хълм-крепост „Хисарлъка“, интересни хора. Вековете са оставили своите следи върху много паметници на културата в Кюстендил и върху обширна област от археологически обекти – праисторически и средновековни селища. Свидетелства за богатото историческо минало на града и региона се съхраняват в Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил.
Интересна е и предисторията за създаването на музея. Някъде в средата на 19 век е началото на първите задълбочени проучвания на миналото на града и региона. Тогава започва и събирането, изучаването и съхраняването на намерените археологически и етнографски образци. Този процес се развива и в началото на следващия век, с археологическите проучвания на Йордан Иванов при с. Невестино, м. „Мощени“ (1904-1906 г.) и на „Хисарлъка“, започнали през 1906 г. и продължили през 1908-1909-1911 и 1912 г., както и разкопките на светилището при с. Копиловци (1911-1912 г.) – проведени от проф. Гаврил Кацаров.
В резултат на усилията на много хора, загрижени за културното наследство на своя град, първата музейна сбирка на артефакти от Кюстендил и региона се открива в Педагогическото училище на 3 ноември 1897 г. Това е исторически важен акт за музейното дело на града, защото така сформираният музей е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко трикласно училище
От 1 януари 1908 г. се утвърждава и втори кюстендилски музей към читалище „Братство“. От средата на 1944 г. Кюстендил вече има своя градски музей с художествена галерия, който от 1992 г. носи името на археолога проф. Йордан Иванов. А от 28 юли 2000 година музеят е преобразуван в Регионален исторически музей, със седалище гр. Кюстендил.
За други важни моменти от дейността и създаването на експозициите на музея, както и за поуките от миналото, разказва Валентин Дебочички, директор на РИМ - Кюстендил.
„Най-напред искам да благодаря за възможността да гостувам в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“, защото слушателите трябва да знаят какви са реалностите – да не остават с впечатлението, че има само проблеми или че всичко е много добро. РИМ-Кюстендил има много богатства, които ще предизвикат интереса на Вашите слушатели и аз ги каня да посетят музейните изложби и събития…“ Това каза в началото на разговора г-н Дебочички.
Археологическото лято на Перперикон приключи. В края на 4-месечните проучвания екипът на проф. Николай Овчаров, който е ръководител на проучванията на археологическия комплекс, попадна на нова находка – храм на Слънцето от III-IV век. Култовата сграда е продължила да функционира и след налагането на християнството по тези земи, но вече като..
В рубриката "Разговорът" потапяме слушателите и читателите в един вдъхновяващ диалог за съвременната българска керамика – изкуство, което грациозно съчетава вековните традиции с духа на модерното време. Гост в студиото на "Нашият ден" беше художничката д-р Елена Виденова , председател на секция "Керамика" към Съюза на българските художници (СБХ)...
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава личното, смешното и болезненото. Режисьор на представлението е Анастасия Събева, а сред гласовете, които звучат в него, е и този на актрисата Калина Петкова. Спектакълът е част от програмата на..
Броят е посветен на традицията на полския литературен репортаж и на най-прословутия ѝ представител Ришард Капушчински. Участват редакторката и издателка Тодорка Минева, журналистът Димитър Кенаров и издателската и журналистка Доротея Монова. Катерина Кокинова казва в интервю пред Марин Бодаков за списание "Тоест": "Езиково Гомбрович сякаш стои..
Художествената галерия в Русе е домакин на десетото международно биенале "Изкуството на миниатюрата" – форум с особена важност за културния живот на града и едно от най-значимите събития за визуалните изкуства у нас. Официалното откриване се състоя на 10 октомври . Ани Маринова разговаря с Мария Тодорова , уредник в художествената..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg