В деня на Независимостта на България, 113 г по-късно, си задаваме въпроса доколко независимостта е общочовешка ценност, която има различни измерения. Има ли свобода и независимост днес?
България чества 113 години независимост
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Алексей Пампоров от БАН.
“Несъмнено днес сме много по-свободни, отколкото преди 113 г. Преди 113 г. България се възползва от един исторически момент на гражданска война в самата Турция. Има война между Франция и Германия за Северна Африка. Австро-Унгария окупира в този момент Босна и Херцеговина. Имаме исторически шанс да извършим това, което сме извършили.
Актът на независимост е един хубав манифест, показва национална гордост, ние го отбелязваме днес.
Същинската свобода и независимост идват година по-късно, когато се сключват икономически спогодби с Турция и Русия. Това в някакъв смисъл има отражение и до днес, защото ставаме независими от Турция, което е големият стремеж по онова време. Но пък така ставаме зависими от Русия, защото започваме да дължим към Русия дълговете към Турция.
Виждаме колко години по-късно руското влияние продължава да е сериозен фактор в българската политика.
Свободата днес
Свободата днес, особено след 1989 г., е несъмнена. Ние сякаш залитнахме в другата крайност и започнахме да пренебрегваме правилата, да губим общия консенсус и общия смисъл на това да живеем заедно, нарушавайки и ограничавайки свободата и правата на другите.
Много е важно за каква свобода се говори. Ще бъдем истински свободни тогава, когато осъзнаем, че трябва да се борим за “свобода за“.
Да сме свободни да правим онова, което искаме, да сме свободни да пътуваме и да работим, каквото искаме. Да сме свободни да изповядваме религията, която искаме. Не да сме свободни от робство, от бреме, от тоталитарен режим, от мутрите, а да сме свободни за това да живеем живота си по начин, който на нас ни харесва.
Това е нещо, което хората в България все още не са осъзнали. Все се опитваме да се освободим от нещо, а не да се освободим за нещо. Това може би е философията, която трябва да променим, за да започнем да живеем по-добре. Да започнем да се грижим за собственото си щастие, но съобразявайки се с останалите.
От какво искаме и за какво трябва да се освободим
Виждаме от изминалите избори, че ние искаме да се освободим от целия публичен дебат. Всичко беше свързано с едно изчегъртване и освобождаване от нещо. Дали от статуквото, дали от мафията, независимо как ще го кръстим, това е освобождаване от нещо.
Няма го дебата – да се освободим за нещо. Да си разширим възможностите, да започнем да правим неща. Трябва вече да мисли за перспективите. За това, че България не е една бедна страна, а има достатъчно възможности и ресурси.
Първото нещо, за което трябва да се освободим е, за да си възстановим съединението. Защото ние сме загубили обществения консенсус. Безумието, което се случи онзи ден във Варна – антиваксъри да ходят да провалят ваксинационна кампания. Тях никой не ги задължава, те са свободни да не се ваксинират, но нямат право да пречат на свободата на другите, които искат да се ваксинират.
Чуйте Алексей Пампоров в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg