В деня на Независимостта на България, 113 г по-късно, си задаваме въпроса доколко независимостта е общочовешка ценност, която има различни измерения. Има ли свобода и независимост днес?
България чества 113 години независимост
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Алексей Пампоров от БАН.
“Несъмнено днес сме много по-свободни, отколкото преди 113 г. Преди 113 г. България се възползва от един исторически момент на гражданска война в самата Турция. Има война между Франция и Германия за Северна Африка. Австро-Унгария окупира в този момент Босна и Херцеговина. Имаме исторически шанс да извършим това, което сме извършили.
Актът на независимост е един хубав манифест, показва национална гордост, ние го отбелязваме днес.
Същинската свобода и независимост идват година по-късно, когато се сключват икономически спогодби с Турция и Русия. Това в някакъв смисъл има отражение и до днес, защото ставаме независими от Турция, което е големият стремеж по онова време. Но пък така ставаме зависими от Русия, защото започваме да дължим към Русия дълговете към Турция.
Виждаме колко години по-късно руското влияние продължава да е сериозен фактор в българската политика.
Свободата днес
Свободата днес, особено след 1989 г., е несъмнена. Ние сякаш залитнахме в другата крайност и започнахме да пренебрегваме правилата, да губим общия консенсус и общия смисъл на това да живеем заедно, нарушавайки и ограничавайки свободата и правата на другите.
Много е важно за каква свобода се говори. Ще бъдем истински свободни тогава, когато осъзнаем, че трябва да се борим за “свобода за“.
Да сме свободни да правим онова, което искаме, да сме свободни да пътуваме и да работим, каквото искаме. Да сме свободни да изповядваме религията, която искаме. Не да сме свободни от робство, от бреме, от тоталитарен режим, от мутрите, а да сме свободни за това да живеем живота си по начин, който на нас ни харесва.
Това е нещо, което хората в България все още не са осъзнали. Все се опитваме да се освободим от нещо, а не да се освободим за нещо. Това може би е философията, която трябва да променим, за да започнем да живеем по-добре. Да започнем да се грижим за собственото си щастие, но съобразявайки се с останалите.
От какво искаме и за какво трябва да се освободим
Виждаме от изминалите избори, че ние искаме да се освободим от целия публичен дебат. Всичко беше свързано с едно изчегъртване и освобождаване от нещо. Дали от статуквото, дали от мафията, независимо как ще го кръстим, това е освобождаване от нещо.
Няма го дебата – да се освободим за нещо. Да си разширим възможностите, да започнем да правим неща. Трябва вече да мисли за перспективите. За това, че България не е една бедна страна, а има достатъчно възможности и ресурси.
Първото нещо, за което трябва да се освободим е, за да си възстановим съединението. Защото ние сме загубили обществения консенсус. Безумието, което се случи онзи ден във Варна – антиваксъри да ходят да провалят ваксинационна кампания. Тях никой не ги задължава, те са свободни да не се ваксинират, но нямат право да пречат на свободата на другите, които искат да се ваксинират.
Чуйте Алексей Пампоров в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
