Васил Ралчев развива семеен малък бизнес. Той е производител на биоплодове и зеленчуци, както и на етерично-маслени култури.
Васил Ралчев е главен герой в “Нашият ден“.
Защо земеделие?
„Вярвам, че това е сектор, който не е достатъчно добре развит у нас. Конкуренцията не е голяма, а и нейната възраст е застаряваща, средната е над 50 години.
Няма и достатъчно иновации в този сектор в България. Смятам, че е лесно да се развиваш с бързи темпове."
Началото
"Отраснал съм в семейство на предприемачи. И майка ми, и баща ми са започнали още през 2001 г. с биологично земеделие, когато то е било екзотика в България.
Въпреки всички трудности се запалих и аз. Следващата голяма стъпка, която предприех, беше да запиша Бизнес мениджмънт във Великобритания. Това промени всичко, там се научих на практическите стъпки, нужни в развитието на един бизнес.
Когато завършвах, се питах дали да се прибера в България, в Англия имаше добри възможности, но виждах, че и в България има достатъчно."
Онлайн магазин
"Първата ми стъпка беше онлайн магазин, в който можем да предлагаме етерично-маслените продукти, които продаваме.
Живея в град Панагюрище, област Пазарджик. Това е труден район за земеделие, но когато промениш цялата картина, нещата се получават."
Бъдеще за малките населени места в България – реалност или утопия
Биоземеделието
"Баща ми казва, че още през 2001 г, когато е започнал да се занимава с биоземеделие, е усещал, че светът се променя.
С вдигането на стандарта в Европа, хората ще се ориентират към по-качествени храни и по-качествен начин на живот. Това е било движещата сила зад решението."
Препятствията
"Многото административни проверки, които седят зад този бизнес, са една от големите пречки и причини много хора да не се захващат. Ако направиш малка грешка, ще ти бъде отнет биосертификатът. Това може да доведе дори до фалит."
Чуйте Васил Ралчев в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg