България е европейски лидер в защитата на стари гори с над 150 000 хектара гори във фаза на старост, което е около 6-7% от всички гори в страната ни. Девет общини поеха ангажимент за опазване на старите гори на териториите си – Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица – вече пазят общо 1150 хектара стари гори.
Често хората, намесвайки се в естествените природни процеси, дори и с добри намерения, понякога създаваме предпоставки за съществени грешки.
Нели Дончева – главен експерт „Гори“ във WWF - България обяснява как трябва да се засаждат нови дръвчета:
„Залесяването не е проста работа. Много е важно да се прави добре изборът на дървесния вид, с който ще се залесява и не е препоръчително това да става в стара гора.
В България горите обикновено се възобновяват много добре по естествен път. Залесявания се налага да се правят в гори, засегнати от бедствия – пожари, снеголоми или ветроломи. И то само ако в тази гора не се наблюдава естествено залесяване в продължение на 3 години.
Не трябва да възприемаме масовите залесявания като най-доброто, което можем да направим за гората.
Много често се засаждат дървесни видове, които не са местни, не са типични за страната ни.
С внасянето им в нашата страна и впоследствие с извършено залесяване с тях се нанасят много щети върху природата.
Трябва да сме внимателни и да се вслушваме в съветите на експертите.
Инициативи, като раздаване на фиданки на хората с цел залесяване, са много масови, но често видовете дръвчета не са съобразени с условията, където се засаждат.
Когато това са круши, череши и други овошки и хората си ги насаждат в дворовете, тогава няма лошо.
Лошо е, когато се раздават за засаждане видове като храстовидна аморфа и бяла акация, които са с инвазивен характер и не са добре дошли в нашата естествена гора.
Хората често подхождат стихийно и много емоционално по отношение на залесяването. А то е регулирано добре в Закона за горите и нормативната му уредба.
Не може да се залесява хаотично, без да се вземат под внимание видовете дървесни видове, почвите, местонахожденията на териториите и микроклимата.
Освен това ние имаме защитени територии, където залесяването е забранено. За да се извършва залесяване в такива територии, трябва да се направи експертна оценка на въздействието от подобно залесяване.
Другото, за което хората много често не си дават сметка, е какъв е дървесният вид и какъв е неговият произход. Може да залесяваме например с летен дъб, но видът има различни произходи – може да е от Дунавската равнина или пък да е от Южна България. Ако покрай река Дунав засадим летен дъб, който сме донесли от Южна България, това няма де е добре, това е едно вмешателство в природните процеси.
Има видове, които не оцеляват на чужди за тях територии – не могат да се адаптират в друг вид почва и други климатични условия.
В света вече не се залесяват млади дръвчета без почва – т.нар. „фиданки на гол корен“. Всички дръвчета, които се засаждат, преди това трябва да бъдат в контейнери със субстрат.
Залесяването трябва да се прави с фиданки с доказан произход и сертификат от производител, регистриран като горски разсадник.
„Залесяването е наука и не бива да се подценява и не бива да мислим, че всеки може да сади млади дръвчета. Много често залесяването с фиданки от доброволци без опит и нужната подготовка води до обратен резултат. Похабяват се дръвчета, често само след година половината от така засадените фиданки вече ги няма. Изключително е важно да се внимава с инвазивните видове. В някои държави от Централна Европа бялата акация е в категорията: „вид с висока инвазивност“, а в България тя е натурализиран вид и се размножава много добре, завзема нови и нови площи. Аз разбирам, че пчеларите много харесват бялата акация, защото е медоносно растение, но трябва да се спазват регулациите. Инвазивността означава, че този вид е пренесен от един географски регион в друг, където не се е срещал естествено. Но се адаптира добре към местните условия, размножава се бързо и ефективно завзема нови територии и това води до изместването и намаляването на местните характерни видове. Това е сериозна намеса в природните процеси.
В Международната система за горска сертификация FSC са заложени изисквания да не се засаждат големи площи с инвазивни видове и да не се използват чужди дървесни видове – такива, които не растат естествено на съответната територия.
Животът е свързан с природните процеси, с адаптацията, с борбата за оцеляване, с еволюцията – процеси, за които ние хората не мислим в ежедневието си, но те се случват постоянно и имат последствия и за хората.“ – казва Нели Дончева.
За образованието и здравеопазването като приоритети на Община Бургас в "Нашият ден" разговаряме със зам.-кмета за образование, здравеопазване и социални дейности на Общината Михаил Ненов и с проф. Милен Балтов – ректор на Бургаския свободен университет. Проф. Балтов разказва за предстоящата среща на Съвета на ректорите, която ще се проведе..
Той има какво да разкаже за лова, защото е ловец от 1981 г., което за по-младите слушатели звучи почти като "от дълбоката древност". По това време е бил и член на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз. Той има и много спомени за телевизията, защото е работил и в БНТ. В момента е зам.-директор на Информационния център на Министерство на..
Събитието поставя началото на двумесечна програма от изложби, видеоинсталации, прожекции, презентации, дискусии и уъркшопи, които ще се проведат на пет различни локации в града от 4 юни до 31 юли 2025 г. В откриващата вечер ще бъдат представени творби на: Георги Ружев – "BOLLYWOOD4EVER" и "DARK ROOTS – NEW OUTLETS" Мирослава..
В ефира на Lege Artis д-р Сагър Ал-Анези , лекар в Националния център по трансфузионна хематология, сподели своето виждане за дългогодишните проблеми в системата. Изказването му идва на фона на протести от страна на медици в кръвните центрове, които настояват за по-достойно възнаграждение и по-добри условия на труд. "Ние сме няколко човека, които се..
За преминаване към ефективна стачка в структури на здравната система предупреждават от Медицинската федерация "Подкрепа", ако в спешен порядък не бъде подписан нов отраслов колективен трудов договор (КТД). Заявката идва след втория национален протест на студенти, млади лекари, медицински сестри, акушерки и други медицински специалисти...
В Плевен завърши Шестото издание на Международния конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". В специално издание на "Метроном" гостуват председателя..
Вийо Фарка Туре , синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре , отново идва с триото си – точно година след първия си концерт у нас и..
Костадина Костова, авторката на "Трето царство", се завръща с нов исторически роман, който този път е посветен на траките и по-конкретно разказва живота..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg