4
„За свободно, модерно и демократично държавно образование“ е младежка кампания, която набира скорост и поддръжници сред настоящи и бивши ученици, каквито сме всички ние. В началото е една анкета от пролетта на 2020 г. на Константин Сапатупов, тогава ученик в 11 клас на софийската Немска гимназия, по повод на съкратената пролетна ваканция. Само за дни в нея се включват 3268 ученици.
Днес Константин е вече студент първи курс, но идеята, че гласът на учениците трябва да бъде чут, го кара да продължава да работи за каузата. Оформя се група от съмишленици „Ученици за промяна“, която е подкрепена от българския клон на младежкото климатично и социално движение „Петъци за бъдеще“, възникнало от акциите в защита на климата на шведската ученичка Грета Тунберг. Учениците и учителите, а не чиновниците, са главните действащи лица в образованието и е редно те да имат свободата да избират съдържанието, начините и средствата за учене според потребностите и интересите на младите.
Министерството на образованието и науката би трябвало да установи регулярни канали за обратна връзка от учениците. Наложително е учебните дисциплини и програми да се актуализират, така че да служат за реалното израстване на младите, а не да ги засипват с огромен обем ненужна информация.
Физическото и психическото здраве, възпитанието в отговорност към обществото и природата, насърчаването на критичното мислене и творчеството, намаляване на неравенствата в образованието и достъп до качествено образование за всички, превръщане на училището в образец за ценностите, в които се възпитават учениците – това са част от исканията на младите. Всеки, който желае, може да се запознае с текста и да го подкрепи, напомня Константин Сапатупов, гост в рубриката „Всичко за образованието“. Освен него в звуковите файлове можете да чуете активистката от „Петъци за бъдеще – България“ Мартина Карагьозова и двама от участниците в шествието в София, проведено на 24 септември като част от кампанията „За свободно, модерно и демократично държавно образование“ – Мариана Младенова и Стоян Малчев.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
