Излезе „Етнолингвистичен речник на българската народна медицина“. Изданието е дело на авторски екип от Института за български език при БАН и представя богатството от диалектни и запазени в старобългарските ръкописи наименования на болести, билки, лекове, лечители и лечебни практики. То е първото, което насочва вниманието към езиковата страна на темата, разглеждана досега предимно от гледна точка на етнологията и фолклористиката.
Статиите са подредени според съвременните речникови определения за понятията, последвани от диалектните названия и обозначения на географското им разпространение или източникът, в който са открити. Групирани са тематично в рубрики и подрубрики. Освен разнообразието от диалектни названия на болестите, симптомите, нарушенията във функциите на човешкия организъм и лечебните практики речникът съдържа и етнолингвистична част, в която са отразени схващанията на предмодерния човек за произхода на болестите, причинени от нечисти сили, демони, магии и урочасвания и за подходящото им лекуване и предотвратяване.
Огромното по обем и разнообразие диалектно богатство, събрано в речника, за пореден път показва общобългарския характер на диалектите от Мизия, Тракия и Македония и потвърждава очертанията на българското езиково и етническо землище, надхвърлящо днешната политическа граница на държавата ни.
Речника представят доц. Марияна Витанова и доц. Ваня Мичева от авторския екип.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
