Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Ненов: Решенията за новите дигитализации да са от хора, правили бизнес

Кой се нуждае и кой се страхува от електронната администрация

Проф. Милена Стефанова: Пълното дигитализиране ще доведе до намаляване на заетите в администрацията

Снимка: Ани Петрова

Далеч ли е дигиталното бъдеще? Как Covid-19 се отрази на процесите по създаване на електронна администрация? Що е то електронна администрация – кой се нуждае и кой се страхува от нея?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Милена Стефанова, преподавател по публична администрация в СУ.

“Електронното управление, както е познато в теорията на публичната администрация, е изключително важно, за да улесни процесите на общуване.

Имаме два паралелни процеса, които никога не спират. Единият е общуването вътре в самата администрация на всяка една публична институция.

Независимо дали става дума за държавни институции или за университети, банки и други публични институции, е много важно администрацията да съкрати процесите, в които се обработват не само услуги за гражданите, но и вътрешната комуникация, която помага подработването на политиките и тяхното прилагане след това.

Вторият процес, който винаги се отразява много силно върху това, е общуването с гражданите като потребители на услуги. Но пък има и още една част от това общуване с гражданите, то е свързано с включването на гражданите в управлението и за т.нар. "гражданско участие".

Имаме, установени вече в законовата уредба, процедури за предварително обсъждане на нормативни актове – на централно и на местно равнище. Имаме процедури за обсъждане на проекти на стратегически документи, включването на гражданите е много важно.

И ако преди пандемията това можеше да се случва без проблеми на живо, с присъствено общуване, пандемията извади дигиталното общуване на преден план. Предизвикателствата бяха много. Някои от администрациите успяха да се справят бързо, други не чак толкова."


Къде сме в ЕС

"Имаме едни постъпателни движения в организирането на електронното управление в България. То изостава в сравнение с други страни, не бих казала, че изоставането е драстично. То е свързано с едни многогодишни усилия на правителства от различен цвят.

Доста дълго време беше подценявано създаването на интегрирана система за държавно електронно управление.

Напоследък имаме целенасочени действия от страна на държавните институции, особено със създаването на Държавната агенция за електронно управление. Даде се ясен знак, че трябва да говорим за интегрирана система, а не за справяне със ситуацията на всяка институция сама за себе си.

Публичната сфера трябва да бъде интегрирана по някакъв начин. Да могат по този начин гражданите да бъдат убедени и да имат доверие на тези начини на получаване на услуги и на общуване с администрацията.

Много години назад се започна предимно с изграждането на т.нар. "инструменти за пасивно включване на гражданите", т.е. с отварянето на администрациите през интернет като източник на информация за създаването на сайтове, които динамично да се развиват и да отразяват работата на институцията, така че гражданите да могат да се информират.

След информираността дойде втората стъпка – да започнем да правим активното участие на гражданите възможно чрез дигитални средства и получаването на все по-голям брой административни услуги."


Кой се страхува

"Не знам дали става дума за страхове или за създадени навици през толкова много години назад и една инерция. Съгласна съм, че пълното дигитализиране ще доведе до намаляване на броя на заетите в администрацията. Това не се харесва на много хора, не само в политическите среди.

Второто нещо е, че този манталитет е изграден върху съществуваща нормативна уредба, която трябва да бъде променена. Счита се, че с цел съхраняване и архивиране винаги трябва да имаме хартиен носител, който да се пази някъде."

Темата коментира в “Нашият ден“ и Александър Ненов, онлайн предприемач и автор на книгата „Интернет безопасност“

“Най-полезното за държавата е решенията за новите дигитализации да бъдат вземани от хора, които са правили бизнес.

Когато някой, който не е изкарал 1 лев, правейки бизнес, мисли платформа, която да подпомага бизнеса, винаги се стига до абсолютно неразбиране на казуса и неработещ продукт.

Много добър пример за това е Естония. От държава, догонваща Европа, която не блести с абсолютно нищо като залежи и история, се оказва дигиталният рай на Европа. Те просто въведоха дигиталното електронно правителство по такъв начин, че в момента, докато водим този разговор, можем да разгледаме сайта на правителството, да създадем фирма, банкова сметка, да намерим счетоводител и в рамките на края на този разговор, вече да имаме готов бизнес, който да може да работи на територията на Естония и то много по-спокойно, отколкото в България.

Държавите, които искат да са в 21-ви век, искат да направят бизнеса спокоен и да работи максимално бързо. Докато ние все още сме на нивото на Индия, където бюрокрацията е на най-високо ниво.

Но това е някакъв политически казус, той не е дигитален. Ако ние дигитализираме средата, така както трябва да бъде, както е в Естония, дори в САЩ, трябва да уволним около 150 до 200 хил. служители, които носят един лист от етаж едно до етаж две, след което го предават на трети човек, който го носи в съседната сграда. Тези хора са абсолютно ненужни за държавната администрация."

Чуйте разговора в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кадър от протеста

Жителите на Локорско и Кремиковци протестират срещу инвестиционните намерения в района

След протеста и автошествието на жителите на с. Локорско и кв. Кремиковци срещу инвестиционното намерение за изграждане на кариера за добив и преработка на строителни материали на територията на район "Кремиковци" – разговор в "Нашият ден" с Марин Грозданов , представител на инициативния граждански комитет, организирал протестната акция...

публикувано на 03.09.25 в 10:24
Обмяна на опит по Еразъм+

Илия Петков: Всяко дете има право на качествено образование

"Специални, равнопоставени и ценени в училище и в живота" е проект и инициатива на Средно училище "Иван Вазов" в град Сопот. Училището има сериозен опит в работата по европейски образователни проекти от 2007 година, основно по програмата на Европейската комисия Еразъм+.  В "Нашият ден" разговаряме с координатора и основен двигател на тези..

публикувано на 03.09.25 в 11:00

"Не изяждай мечтата си!"

Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " тази неделя е посветено на един неочакван аспект от риболовните и ловни практики – мечтата! Защото рибарите отдавна вече са повече мечтатели, отколкото колоси на семейната прехрана. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев беседват за новата мода в риболова, а именно "Хвани и..

публикувано на 01.09.25 в 16:50

Започва Църковната нова година

На първи септември започва Църковната нова година . С какво е свързана датата, какво е значението на този ден, какви са приликите и разликите с другите вероизповедания – Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден". Кръстева обяснява: "Църковният календар е създаден за нуждите и изискванията на църквата. Има за цел да създава връзка между..

публикувано на 01.09.25 в 10:28

Хестър Гартрел – експертка от Лондон в Екипа на София

В "Мигранти с таланти" ви представяме Хестър Гартрел, която е от Лондон и живее в София от пет години. Тя има бакалавърска степен по история и теология MA (Hons) от Университета в Глазгоу и е завършила магистратура в Университета в Единбург. Преди да се премести в България, е работила в отдела за достъп и ангажираност на "Birkbeck, University of..

публикувано на 29.08.25 в 11:55