Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

90 години от рождението на режисьорката на “Лавина“

Ирина Акташева
Снимка: mc.government.bg

“Една лавина ме причаква, отдето и да мина, една лавина е в засада, това е моята лавина. Със собствените свои стъпки ще я подсека.“

Лавина в България в търсене на оцелелите или да се опомниш понеделник сутрин – спомен за знаковата режисьорка, сценаристка, а и актриса в българското кино – Ирина Акташева.

Ирина Акташева е родена на 6.10.1931 г. в Йолатан, Туркестан, СССР. Завършва актьорско майсторство при Сергей Герасимов и Тамара Макарова във ВГИК, Москва през 1953 г., където среща режисьора Христо Писков и остава с него до края на дните му в житейски и творчески тандем. Работила е в Театъра на киноактьора в Москва (1953-1955).

След завръщането им в България от 1955 година двамата работят в Студия за игрални филми, отначало като асистент режисьори. Ирина Акташева има една роля (Людмила) в „Командирът на отряда” (1959) на режисьора Дучо Мундров.

Ирина Акташева и Христо ПисковНеин партньор е Коста Цонев. С дебюта си „Бедната улица” (1960), за който получават Първа награда на Фестивала „Златна роза” във Варна, младите творци безапелационно заявяват, че се е появило ново явление в нашето кино. Успехът е затвърден с втория им филм „Смърт няма” (1963).

Но третият им филм „Понеделник сутрин” (1966) е спрян за цели 22 години – чак до октомври 1988 г. През 1989 г. получават Специалната награда на Съюза на българските филмови дейци, Наградата за женска роля на Пепа Николова и наградата за операторска работа на Димо Коларов.

В последвалите близо десет години на принудително мълчание, двамата режисьори правят документални филми и реклами. Но търсенето на добра драматургия не престава. Така се срещат с популярната поетеса Блага Димитрова.

За тях тя пише сценарий за филма „Лавина” (1982, удостоен със Специалната награда на МКФ в Делхи, Индия, 1983). Но цензорите в художествената комисия бдят и проектът е отложен с години. От този сценарий се ражда повестта „Лавина”, която излиза през 1971 година.

Завръщането им на големия екран става с филма „Като песен” през 1973 г., получил Втора награда и Наградата на критиката на фестивала във Варна. „Слънчев удар” (1977), по пиесата „Тази малка земя” на Георги Джагаров, в главната роля Армен Джагарханян, и „Само ти, сърце…” (1987) по повестта „Лука Блажени” на Руденко Йорданов, в главната роля Алексей Петренко, се превръщат в изстрадани авторски творби, с които те продължават да отстояват гражданската си позиция.

Ирина Акташева е сценарист на филма „Живей опасно” (1990), пълнометражен дебют на дъщерята ѝ Наталия Пискова, по мотиви от повестта „Памет” на Александър Томов.

Чуйте в звуковия файл.

Снимки: Национален филмов център, Министерство на културата на Република България, jeni-bg-kino.com, bnf.bg

ФИЛМОГРАФИЯ

„Бедната улица (1961 г.) Първа награда на кинофестивала във Варна
„Смърт няма” (1963 г.) Втора награда на кинофестивала във Варна
„Понеделник сутрин” (1966 г.) Награда на СБФД за най-добър филм до 1989г.
Награда за най-добра актриса на Пепа Николова
Награда за операторско майсторство на Димо Коларов,
Награда за музика на Милчо Левиев
Участие в международните кинофестивали
в извънконкурсни програми:
Западен Берлин - 1989 г.
Лос Анджелис - 1990 г.
Ротердам - 1990 г
„Като песен” (1974) Втора награда и Награда на кинокритиката на кинофестивала във Варна:
„Слънчев удар” (1978) - Награда на кинофестивала в Карлови Вари
„Лавина” (1982 г.) - Специална награда на международния кинофестивал в Делхи - Награда на Българския червен кръст
на кинофестивала във Варна
„Само ти, сърце… ” (1987)



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д-р Здравка Василева

Viva l’Accademia гостува в Рим

До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..

публикувано на 11.10.25 в 08:35
Станислав Лем

Фантастика и сатира в "Академия комика"

Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици.  Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..

публикувано на 10.10.25 в 16:35

Балканският човек в чакалнята на живота

Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..

публикувано на 10.10.25 в 16:23

Поезията на Филип Ларкин – с награда за български превод

Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..

публикувано на 10.10.25 в 15:52
Krasznahorkai László

Ласло Краснахоркаи и литературата, която изразява света

Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..

публикувано на 10.10.25 в 14:54