Ключът към съгласието на България за начало на преговори на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз не е сложен и зависи от това Скопие да спазва безусловно Договора за приятелство и добросъседство, сключен през 2017 година. Това заяви президентът Румен Радев, който представи България на срещата на върха Европейски съюз-Западни Балкани в Словения на 6 октомври (сряда).
Румен Радев: Скопие да спазва безусловно Договора за приятелство
Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът Райна Асенова.
“Отзвукът беше доста остър както от страна на управляващите, така и от страна на опозицията. Премиерът Заев реагира остро в самото начало, бих казала много по-остро и от опозицията, като каза, че перспективата на българко-македонските отношения не е добра след неочакваните нови искания на Румен Радев.
Тези искания не са нови и не са неочаквани. Става въпрос за спазване на Договора за добросъседство и приятелство, сключен през 2017 г., за който много пъти сме предупреждавали Скопие, че не се спазва и че ние държим този договор да се спазва, ако РСМ иска да върви напред към европейското си членство.
В Република Северна Македония случилото се на срещата в Словения се тълкува като ново влошаване на отношенията. Може би заради това, че българският президент доста остро каза, че Скопие трябва да скъса с македонизма и да признае историческата истина, както направи с Гърция.
Зоран Заев пък каза, че тези искания и блокада, която България предприема спрямо РСМ, са обида за македонските граждани. Той отново се спря на това, че няма преговори за македонската идентичност и македонския език, нещо, което никой от наша страна не оспорва.
Ние имаме основание да казваме само, че те трябва да признаят историческите корени на македонския народ и език."
Двустранният протокол
"Не очаквам протоколът да бъде стъпка в подобряване на отношенията, защото вече имаме един договор, който не се спазва. Но все пак е някаква стъпка в по-добра посока. Искаме правно обвързващ документ, който да уреди тези спорни въпроси.
Илхан Кючюк, който е специален докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония, беше казал, че това е допълнителен инструмент, който да насочи нещата в прагматична посока.
Петте точки, по които македонското правителство преговаря с България, са съвсем ясни и това, което искаме, е тяхното изпълнение да бъде правно обвързващо.
Това е потвърждението, че Северна Македония няма териториални претенции спрямо нас. Много пъти сме казвали, че ние държим на цялото име – Република Северна Македония, тъй като само Северна Македония би могло да съдържа териториални претенции към България.
Също така ненамеса във вътрешните работи на България, да не се подкрепят македонистки организации у нас.
Историческата комисия да се среща поне пет пъти в годината. Да спре тормозът над хората, които се самоидентифицират като българи в РСМ. И най-сетне да има реакции на езика на омразата, който вече е доста разпространен несамо в медиите, но и депутати от опозицията си позволяват тон и изрази спрямо България."
Решението
"За мен северномакедонските политици са тези, които не спазват договора. Те обвиняват нас, че ние не го спазваме. В смисъл, че блокираме началото на преговорите и това според тях е вето и нарушение на член 2 от Договора за добросъседство и приятелство, който предвижда двете страни да развиват сътрудничеството по между си в областта на европейската интеграция.
Но, както е известно, не можем да пуснем страна и ЕС няма да пусне страна, която има спор с друга страна членка. ЕС и без това има достатъчно проблеми, с които трябва да се справи.
Австрия, Унгария, Словения и Балтийските страни настояват за по-бързо приемане на страните от Западните Балкани. Докато други страни, включително Франция, която въведе нова методология на разширяването, което на практика го прави толкова трудно, че не знам кога би завършило."
Проектите за свързаност на Западните Балкани
"Би трябвало да бъдат определени точни области и да се уточни как ще се изразходват средствата, защото един от основните проблеми във всички страни от Западните Балкани е слабата борба с корупцията."
Чуйте Райна Асенова в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
