Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Между култури и континенти

Нобеловата награда за литература

| обновено на 08.10.21 в 15:19
Снимка: Уикипедия

На 7 октомври от Стокхолм Матс Малм, постоянният секретар на Шведската академия, обяви носителя на Нобеловата награда за литература за 2021 година – това е Абдулразак Гурна. Автор на романи и разкази, роден на остров Занзибар. Днес живее в Англия.

Според формулировката на Нобеловия комитет наградата се дава на писателя заради „неговото безкомпромисно и състрадателно вникване и изследване на последствията от колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между култури и континенти.“

Абдулразак Гурна е професор в Университета на Кент, Великобритания. Академичният му интерес е насочен към постколониалното писане.

Писателският му дебют е през 1987 година с романа „Спомен за заминаване“. Тазгодишният Нобелов лауреат за литература е автор на десет романа, сред които: „Пътят на поклонниците“, „Дезертьорство“, “Възхитено мълчание“, „Край морето“, „Чакълено сърце“, „Доти“ и „Рай“. Романите „Рай“ 1994, „Край морето“ 2001 и „Дезертьорство“ 2005 са номинирани за престижната награда „Букър“. Родният език на Абдулразак Гурна е суахили. Книгите му обаче са писани на английски език. Заглавията, които ви представих, е възможно да са неточни, тъй като са преведени в спешен порядък от мен, тъй като на български език, а и не само, този автор не е превеждан и издаван.

Предстои трескава работа в близко време на родните издатели. И честито на автора, който тепърва ще открие своите нови читатели. И то на езици, за които професор Гурна знае, предполагам, че съществуват.

Да се върнем на Нобеловата награда за литература. И по-точно на въпроса: Кои автори очакваха решението на Стокхолмския комитет, но останаха без Нобелова награда? 

В краткия списък на предложените бяха Мирча Картареско от Румъния, Нгуги Ва Тхионго от Кения, Харуки Мураками – Япония и Людмила Улицка от Русия.

И за да не се изкуши някой сред колегите да сгреши в ентусиазма си, да напомня, че първият автор от Африканския континент, награден с Нобелова награда за литература е Уоле Шоинка през 1986 година, който, между другото, също освен на родния си език йоруба, пише на английски език. С това не намеквам, че Нобеловият комитет чете само на английски език…

„Край на евроцентричната перспектива към литературата – обяви Андрес Олсон, председател на Нобеловия комитет. – Вече ще гледаме към целия свят."

Да. Ние ценим умението на Нобеловия комитет да ни изненадва, но сред специалистите в литературата вече се задават въпроси дали някой въобще знае критериите на литературния Нобел?

А иначе – честита награда, в която – докато не успея да прочета поне няколко от десетте романа на Абдулразак Гурна, ще смятам, че няма никаква хиперболизирана политичност и преднамерена политкоректност.

И накрая ми позволете, и без да съм букмейкър, да предскажа, че най-четеният роман в близките месеци ще бъде последният роман на новия носител на Стокхолмската награда за литература Абдулразак Гурна, написан през 2020 година и озаглавен „След живота. Лондон: Блумсбъри“.

Това е всичко, относно Стокхолмската награда – между култури и континенти.

Снимки – Уикипедия, ЕПА/БГНЕС




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Янаки Петров

III Национален литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров" – емблема на град Средец

До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите творби на адрес nkyanaki_petrov3@abv.bg . В категория "Поезия" могат да бъдат изпратени до три стихотворения, а в раздел "Проза" – произведения с дължина до три стандартни страници...

публикувано на 23.07.25 в 16:45

За съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия

Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България". Трудът разкрива съдбата на царя в изгнание. В изданието авторът продължава да изследва родната история от XIII и XIV век след неговите трудове "Истинската история на Видинското княжество" и "Домът..

публикувано на 23.07.25 в 13:35

"Многострадалната Геновева" оживява на сцената на Старозагорския театър

Старозагорският драматичен театър ще представи тази вечер най-новата си премиера – спектакъла "Многострадалната Геновева или летопис на едно въстание". Първата среща с публиката ще се състои на сцената на Античния форумен комплекс "Августа Траяна" в Стара Загора . Постановката е резултат от съвместната работа на утвърден екип: драматизацията е дело..

обновено на 23.07.25 в 10:52

"Лятна филмомания" в Банско

Предстоят три дни приключенско кино под звездите в "Лятна филмомания " . Фестивалът в Банско ще предложи избрани филми от миналогодишното издание на Банско филм фест. Селекцията включва най-добрите планинарски, приключенски и екстремни филми през последната година. Жителите и гостите на Банско ще се насладят на 9 филма от България, Полша, Италия,..

публикувано на 22.07.25 в 16:39

Троян и Габрово в творчески диалог чрез художничката Пепа Църова

Габровската художничка Пепа Църова представя в Троян, в "Серяковата къща", от 18:00 часа своята самостоятелна изложба "Разговор за градини и поляни".   Изложбата е съвместен проект на галерия "Серякова къща" – Троян, и галерия "Орловска 10" – Габрово, и поставя начало на бъдещо сътрудничество между двете експозиционни пространства. С авторката Пепа..

обновено на 22.07.25 в 12:01