На 7 октомври от Стокхолм Матс Малм, постоянният секретар на Шведската академия, обяви носителя на Нобеловата награда за литература за 2021 година – това е Абдулразак Гурна. Автор на романи и разкази, роден на остров Занзибар. Днес живее в Англия.
Според формулировката на Нобеловия комитет наградата се дава на писателя заради „неговото безкомпромисно и състрадателно вникване и изследване на последствията от колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между култури и континенти.“
Абдулразак Гурна е професор в Университета на Кент, Великобритания. Академичният му интерес е насочен към постколониалното писане.
Писателският му дебют е през 1987 година с романа „Спомен за заминаване“. Тазгодишният Нобелов лауреат за литература е автор на десет романа, сред които: „Пътят на поклонниците“, „Дезертьорство“, “Възхитено мълчание“, „Край морето“, „Чакълено сърце“, „Доти“ и „Рай“. Романите „Рай“ 1994, „Край морето“ 2001 и „Дезертьорство“ 2005 са номинирани за престижната награда „Букър“. Родният език на Абдулразак Гурна е суахили. Книгите му обаче са писани на английски език. Заглавията, които ви представих, е възможно да са неточни, тъй като са преведени в спешен порядък от мен, тъй като на български език, а и не само, този автор не е превеждан и издаван.
Предстои трескава работа в близко време на родните издатели. И честито на автора, който тепърва ще открие своите нови читатели. И то на езици, за които професор Гурна знае, предполагам, че съществуват.
Да се върнем на Нобеловата награда за литература. И по-точно на въпроса: Кои автори очакваха решението на Стокхолмския комитет, но останаха без Нобелова награда?
В краткия списък на предложените бяха Мирча Картареско от Румъния, Нгуги Ва Тхионго от Кения, Харуки Мураками – Япония и Людмила Улицка от Русия.
И за да не се изкуши някой сред колегите да сгреши в ентусиазма си, да напомня, че първият автор от Африканския континент, награден с Нобелова награда за литература е Уоле Шоинка през 1986 година, който, между другото, също освен на родния си език йоруба, пише на английски език. С това не намеквам, че Нобеловият комитет чете само на английски език…
„Край на евроцентричната перспектива към литературата – обяви Андрес Олсон, председател на Нобеловия комитет. – Вече ще гледаме към целия свят."
Да. Ние ценим умението на Нобеловия комитет да ни изненадва, но сред специалистите в литературата вече се задават въпроси дали някой въобще знае критериите на литературния Нобел?
А иначе – честита награда, в която – докато не успея да прочета поне няколко от десетте романа на Абдулразак Гурна, ще смятам, че няма никаква хиперболизирана политичност и преднамерена политкоректност.
И накрая ми позволете, и без да съм букмейкър, да предскажа, че най-четеният роман в близките месеци ще бъде последният роман на новия носител на Стокхолмската награда за литература Абдулразак Гурна, написан през 2020 година и озаглавен „След живота. Лондон: Блумсбъри“.
Това е всичко, относно Стокхолмската награда – между култури и континенти.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
